ВИСОКИ ПРОСТРАНСТВА

Минко Танев

БЕЗ ПРЕДЕЛ

В памет на нашия небесен кум Тодор Биков

Все още мокър е паважът,
а листата - сухи -
навярно полет да предскажат
странстващите духом.

Разплиснати сме сънно призори
в облачни представи
и капките сияят бисерни,
слънцето прославят.

Преобразени сме да вдишваме
утрото епично.
И от селенията Свише
Бог да ни обича.


АНГЕЛОГЛАСНИ СЪЗВУЧИЯ

Взехме от звездния огън
съчки искрящи за мислите,
слънчева жар за плътта.

Плазмено бъдеще, сбогом -
пътища нови космически
аеролитно блестят.

Тътнат небесните сфери
и антрацитни сияния
лумват в светлинния скок.

Въздухът лек ме намери
да изсвистя всеотдайно.
Звън! До звездите висок.


ПАСТОРАЛ

Недосегаеми, неистински
проблясват пътните врати -
небесни чанове избистрят
върха, преди да отлети.

Прозвънват нар, чимшир, смоковница -
бръшлян приспива всеки звук,
и само словеса съдбовни
слухът възпроизвежда тук.

Кръжи в прозорците угаснали
жарта на бивши светове
и звезден вихър се възнася
наново да ги основе.


ВИСОКИ ПРОСТРАНСТВА

Въртопите във времената шеметно пребродих,
където полумракът въплъщава
загадъчни империи и войнствени народи,
потънали в руини и забрава.

Какви блестящи шлемоносци в нищото пропадат -
сиятелства, издухани безследно -
и ветрове, и пясъци ме смилат безпощадно,
и пирова е моята победа.

Кървят непримирими шпори - хрипове разсичат
отмиращи и бъдни мигновения.
И този денонощен хъс родител е на всичко,
от пламналия мозък просветлено.


ДЕЛФИНИ

Велик и достолепен
народ на океана -
стихиен изблик на свободомислие.
Валят с хилядолетия
безбройни изпитания,
съзвездия от светли пръсти плисват.

Чия ръка променя
с възторг и недоволство
суровите релефи на планетата -
небесните прозрения
в морета обетовани,
делфините - от промисъл обзети.

Телата им рисуват
въздушни йероглифи -
във вдъхновение саморазголващо.
Дъждовни. И ликуващи.
Кипящи. И преливащи.
Във вихрения щрих на своя полет.


СИМВОЛИКА НА СЕНКИТЕ

Припламвай, женствена извивка,
примамлива, мълниеносна -
слухът ми сякаш те извика
и погледът ми те изпроси.

Сърцето изумено срича
флуидите изцяло твои -
превежда ми небесна притча
за богове и за герои.

И титанично, и тревожно
мъжествената кръв пулсира.
Свещта. Проблясъкът на ножа.
Посланието на всемира.


МИГНОВЕНИЯ

Мой е заветният бряг на Марица,
мои са тъмните водни селения -
там съм завинаги струна и рицар
на едно безподобно кресчендо.

Там любовта не познава компромиса
и ненадейни дъна ме обземат -
литват в отвъдното сенки огромни
и заглъхвам в тревисто безвремие.

Синьо стъкло ме пронизва несвойствено
плясък и писък от плазма да треснат -
звъннали пръски да пръснат покоя,
небосводът да падне до глезени.

И в звукописна вълна да отплават
лятна бирария, топли съцветия,
призрачна лодка, прогнила отдавна.
И гирлянди от риба да светнат…


БДЕНИЯ

Изплуват формите размити
от призрачните глъбини -
гигантски сблъсък на звездите
нощта до дъно проясни.

И ни разделя. Без пощада.
Възвишена. И мнима. Смърт.
И се въздига. И пропада.
Светлинната вълна. Отвъд.

Предчуствах бездната, прибоя
и грохот лунен ме зове.
Небесна моя. Свидна моя.
Чрез теб общувам с богове.


СУГЕСТИИ

Прашният въздух. Библиотеките.
Мрачината на хиляди книжни амбиции.
Нощни сражения в мен отекват
и пращят, падат лавици.

Пръкват се, пламват кули хартиени.
Чернови безобразни. Безформени. Пъклени.
Моливче с гума зачерква, трие -
докато шепотът млъкне.

Пиех в любовен екстаз акордите.
Огледалната смес на мечти и илюзии.
Силните страсти. Челата горди.
А наоколо бе пусто.


АРХЕОЛОГИЯ

Крайбрежие ли иска да предскаже
смътното прииждане на пясъка -
където вековете са миражи,
с пяна коронясвани?

Бълбукане слуха ви изкушава -
древни извори са проговорили
и ненадейно бликналата лава
вече е история.

По статуите огнен прах се стеле -
сякаш се преселва тук пустинята
и маранята ври от мекотели
в изкопи раззинати.

Ще стане ли на разума по-леко
с тия мои ангели и бесове -
базалтови и мраморни пътеки
светват неестествено…