ВЕСТ

Васил Зуйонак

превод: Найден Вълчев

ВЕСТ

Във скреж поля и небосклони.
Ни дневен глас, ни нощен звук.
Забравиха ли тези клони,
и корени че има тук?

Не може слънчо над полето
да дигне пурпурен пожар,
но на синигера в гласчето
все пак златее минзухар.


***

Със всички едно е и също:
ще дойде незнайният час,
отдето се никой не връща -
натам ще поема и аз.

Ще тръгна в нощта умълчана
на път към звездите пеша
и ти на звездичка ще станеш,
угаснала моя душа.

Край мене космически вятър
ще свирне над рай и над ад
и мойте следи по земята
ще скрие от белия свят.

И - край. А как всичко създал е
Творецът - иди и гадай,
че пътят щом няма начало,
не може да има и край.


БРАТСКИТЕ МОГИЛИ

Под звъна на много ветрове,
низ поля и низ раздоли мили,
вижте над самите векове
как се дигат братските могили -

над печалния погромен миг
и над дългата победна слава,
дето верният народен щик
в бой за свобода се е сражавал.

Над предателства и над беди,
дето другото в забрава гасне,
по-високи даже отпреди
греят те и паметни, и ясни

над загубен и намерен път
и край кръстопътища трагични,
дето и на правдата гласът
бил е и потъпкван, и посичан.

Братските могили векове
мълком извисяват небесата
и те с вечните си ветрове
с тях и разговарят в тишината.