БЕЗЛУННА СОНАТА

Емилиана Стоянова

БЕЗЛУННА СОНАТА

По безлуние в черно съм
и те очаквам на гребена -
не край вълната…
До безсмъртие отредено е
да те повикам и да очаквам.
Ти ще си - или не - наясно
с нишката на съдбата?
Дали Ариадна, или Пенелопа?
Нишка е задължителна -
да те намеря или да чакам?
Любовта е усмирителна риза
по безлуние. И не съм в бяло.


ПОСВЕЩЕНИЯ

на Р. Р.

Не идвай. Ти си в мен.
Бъди това, което те създавам.
Прелюдия. Адажио. Концерт.
Не мога и не искам да те назовавам…

***
Подари ми една тишина.
И ще дойда при тебе. Без думи.
Нека всичко е просто така,
сякаш вятър полъхва срещу ми.

***
Когато влизам в корубите на църквите,
дали във моя роден град, или накрая на света -
си мисля за утроба, заплодена с Вяра и Очакване.

А същото си спомням и пред дърво -
с хралупата, изсъхнала от раждане.

Храмове - като утроби!
Недостижимост и присъствие!
Простете ми,
тъй както майка ми единствена го можеше,
която някъде сред вас изгубих.