ГОДИНИ – В МОЯТА ДУША…

Тодор Христов

***
Години - в моята душа тревожен пламък
гори и тайни знакове чертае.
Години - отделен в незнаен замък,
незнаен бог над мен злини вещае.

Студен и безответен свод запира
на моя поглед трескавата жажда.
И аз не знам кога денят умира,
и аз не кога денят се ражда.

И чакам… Гасне неразгдан пламък
и болно поглед ослепен затваря.
Смъртта с ключарите на моя замък
за сетен път сърдито разговаря.

1921


***
Аз ида за сбогом. Ръката ми болно трепери
и в ледна уплаха душата ми глухо мълчи.
Безбрежия тъмни нощта между нас ще разпери
и споменът тихо ще свети, разтворил очи.

Аз ида за сбогом, понесъл безумната тайна,
понесъл в душата си страшна и луда борба…
И зная, че някъде сам из далечни и чужди простори
ще плача горчиво над моята странна съдба.

Аз ида за сбогом. Ръката ми болно трепери
и в ледна уплаха душата ми глухо мълчи.
Безбрежия тъмни нощта между нас ще разпери
и споменът тихо ще свети, разтворил очи.

1923