МИЛОСТ КЪМ ТИШИНАТА

Ева Пацовска

МИЛОСТ КЪМ ТИШИНАТА

Не мога да разсичам тишината
с думи като жилещи игли,
не съм със тях незапозната -
не искам просто да я заболи,
защото тя попива всяка болка,
защото тя понася всеки страх
и да я разсека е толкова
дълбоко равносилно с грях.
Та ако гордо назова предела
на смърт, омраза и хомот,
дали това ме прави смела
и по-достойна за живот?


ВИНАТА НА ОВИДИЙ

И варварите не зимуват в Томи,
защото е на края на света
Не стига тук парче-отломък,
а трябва да си семе във бразда.
И варварите не замръкват гладни,
макар светът им да не ражда плод,
но да превърнеш мрак във пладне,
е все пак малък повод за живот.
А императорът не връща думи
и неговият глас далеч кънти,
но най-предателски безшумно
като го слушаш, се прогонваш ти.


СЕТНИЯТ ГЕРОЙ

Умря отдавна сетният герой
в полите на Олимп или пък другаде.
На боговете равен беше той
и точно тази мисъл го погуби.


КРЪСТОПЪТ

Кажи ми кой повратен кръстопът
изпрати те на дъното в морето,
където и лъчите не блестят,
и няма вече помен от небето?

Кажи ми кой ухилен слънчоглед
посочи ти фенера вместо слънце?
Съветници от този сорт навред,
не всеки би делил със теб и зрънце.

Или не казвай - всъщност по-добре,
нима е важно кой те е предал,
ако от завист дал ти е хриле
и мост нагоре ти е изковал?

Но ти, макар излъган, пак върви
напред към непонятната награда -
поетът, той от радост не твори,
поетът е поет, защото страда.


ТВОЯТ ОБРАЗ

Рисувам те като камбана -
звъниш в душата ми безспир,
понякога гръмовно неразбрана,
понякога изстрадвана във мир.

Рисувам те като прозорец -
с отворени за времето крила,
през лятото загледани в простора,
през зима - заслепени от мъгла.

Рисувам те като усмивка,
която да ме следва и насън,
и влагам в твоя образ и извивки
простор и светлина, и звън.