КЪМ ПОЕТИТЕ

Янко Стефов

Душите ни висят на кръста,
пищят, разкъсани от подлост.
Казаните са Елдорадо
за сиромасите ни родни.

Пълзят по стълбата на Смирненски
преялите със власт апаши.
Катерят се без страх нагоре
и пеят: „Времето е наше!”

И ние пеем: за цветята,
за кученцето сладко Пухи,
но не за мъките народни…
Нима очите ни са сухи?

Къде са Чинтулов и Ботев?
Къде сме днешните поети?
Къде са смелите ни стихове,
от целия народ запети?