КОГАТО

Орлин Орлинов

КОГАТО

На Дамян П. Дамянов

Когато се прехвърля в нищото,

ще ми е мъчно за водата,
в която облак се оглежда,
ще ми е мъчно за реката,
която кръстих сам Надежда,
за кротушките из вира,
за палавата им игра.

Когато се прехвърля в нищото,

ще ми е мъчно за огнището,
което кладох в летни нощи,
за да е хубаво на всички,
които от сърце обичах,
обичах и обичам още.

Когато се прехвърля в нищото,

ще ми е мъчно, мили хора,
за кунинския дом, за двора,
че сигурно ще буреняса,
за дървената проста маса,
където хляб и скръб делих
и светъл порив ме унася -
началото на моя стих.

Когато се прехвърля в нищото…


БЛЪФ

Е, и какво излезе, драги мой?
Излезе, че живели сме в калъф,
че да си бил тръбач и предан войн -
измама е било, било е блъф!

А този, дето като плъх се свира
в хралупка, който хрупкаше зърна,
излиза, че оказвал съпротива,
тъкал на тъмно светли знамена,

за да ги вее гордо и спокойно,
готов за демокрация да мре
и с десет пръста от полето бойно
в митична поза лаври да бере.