УМНИЯТ ВЪДИЧАР

Любомир Дойчев

Купил беше бай Григори
от пазара жив шаран.
Вдигна нож да го разпори
и - го пържи във тиган.

Но шарана, от уплаха,
ножът остър щом видя,
скокна, перките размаха
и на пода отлетя.

Бай Григори се закани,
начумери се от яд
и се спусна да го хване
за опашката - отзад.

Цял час гони той шарана,
здравата се измори.
Но напразно! Не го хвана
и под масата дори.

- Чакай - каза бай Григори -
зная аз и хитрини…
Кранът за вода отвори -
стаята да наводни.

После въдицата пусна
и зачака - позасмян -
за да хване - най-изкусно
непослушния шаран.

——————————

в. „Барабанче”, бр. 9, 1938-1939 г.