Андреас Ласкаратос

превод: Кръстьо Станишев

Амур, ако приятели ще бъдем,
не стъпвай в мойта къща втори път,
добре ще е да ти съзра гърбът,
без теб ще си живея много мъдро.

Сватосването първо тъй ме парна,
и ако ти сега не се решиш
по дяволите, мило, да вървиш,
за гушите един ден ще се барнем.

Затуй беж да те няма, кумче сладко,
да не оскубя тънките крилца,
да не врещиш и тичаш без перца
по пътищата после като патка

и да не би от твоите стрели
самият тебе да те заболи.