ОТПЛАЩАЙТЕ СЕ ТЪЙ…

Легенда

Еню Кювлиев

Това се случило в еврейския град Назарет преди много, много години. По онова време и Иисус Христос бил деветгодишно дете. Кротък и послушен, той всякога се навъртал около своите родители - помагал им. Когато пък нямал работа, той обичал да сяда на пътния праг и се любува на минувачите, на сините облачета или песните на птичките.
Веднъж - празничен ден било - като седял на пътния праг, Малкия Иисус забелязал, че от долния край на улицата идат много деца. Те вървели съвсем бавно, често се спирали и такава врява вдигали - сякаш се карали. Иисус вперил очи в тях и с нетърпение зачакал кога ще наближат, за да научи защо те тъй много се карат. Но децата толкова бавно се движели и тъй често се спирали, че Иисус не можал да ги дочака. Той станал и забързал към тях.
Наближил ги. Децата все тъй събрани продължавали да се карат. Едни викали:
- Да я обесим! Ей на това дърво я довлечете!
- Не на това! На онова е по-добре! - викали други.
- На, да я одерем! - настоявали трети.
Отначало Иисус нищо не разбирал. Но когато децата се разстъпили, за да тръгнат, той видял, че те мъкнат вързана за врата котка. Напразно нещастното животно вбивало нокти в земята, за да се задържи. Немилостивите деца го влачили като дрипа.
Всичко, което чул и видял Малкия Иисус, препълнило сърцето му с мъка. За един миг той се замислил, после се спуснал, разтикал децата, грабнал премрялото животно и го мушнал под дрехата си. Децата се нахвърлили върху му и започнали да го бият. Иисус им позволил това, но животното не дал. С голяма мъка той успял да се изскубне от ръцете им и да побегне.

* * *
Дълго след това децата се карали помежду си и гласели как да отмъстят на Иисуса.
А през това време Иисус оставил премрялото животно на креватчето си и влязал в тяхната градина. Набрал много ябълки, круши и други плодове.
Напълнил всичките си джобове и дотолкова отрупал ръцете си, че за да не изпадат, трябвало да ги придържа на гърдите си. След това излязал и се запътил към децата.
Когато децата го видели, много се зарадвали.
Всички започнали да потриват ръце и мислят как по-жестоко да си отмъстят. Един само Юда - най-големият от децата - не триел ръце. Той бил вперил очи в Иисуса и внимателно го следил, а когато Иисус наближил, изведнъж Юда завикал:
- Гледайте, гледайте! Той е напълнил ръцете си с камъни. Иде да се бие. Сбирайте камъни!
Децата се разтичали. Събрали камъни и започнали да замерят наближаващия Иисус. Пръв Юда улучил челото му. Но Иисус не се върнал. Съвсем спокоен, сякаш него не замерят - продължил да върви.
Това негово спокойствие уплашило децата. Те спрели да хвърлят.
Чак когато Иисус съвсем наближил, децата разбрали с какво са пълни ръцете му. Учудени, те започнали виновно да се поглеждат. А Иисус се приближил до тях и започнал да им раздава плодовете.
Отначало децата отказали. Но Иисус тъй ги молил, че те неволно протегнали ръце. Иисус сложил във всяка ръка по няколко едри и сочни плода. След това отстъпил крачка назад, избърсал от лицето си струйката още несъсирена кръв и кротко казал:
- Отплащайте се тъй на враговете си.
И отминал.

——————————

сп. „Витлеем”, година VIII, книжка 6, 1929-1930 г.