Ернесто Карденал

превод: Георги Ангелов

ЕПИГРАМИ

***
Момичета, вие, които ще прочетете някога тези стихове
и с тъжно вълнение ще си помислите за поета,
знайте, че ги написах за момиче точно като вас
и че всичко беше напразно.

***
Казаха ми, че си обикнала друг
и тогава влязох в моята стая
и наругах правителството в рязка статия,
за което ме изпратиха в затвора.

***
Той минаваше по тези улици,
гладен и изпокъсан,
без едно песо в джоба.
Стиховете му знаеха само поетите,
разгулните момичета и бедняците.
Никога не бе ходил зад граница,
но пък беше лежал в затвора.
Сега умря.
И над гроба му няма камък.
И все пак
спомнете си за него, когато имате турбини
и мостове от желязо, и житници от сребро,
и неподкупни управници.
Защото в поемите и песните си
той изчисти народния език,
онзи език, на който някога
ще бъдат написани законите,
конституцията,
търговските договори
и любовните писма.