Богомил Тодоров, български поет, е роден на 5 май 1930 г. във Варна. Израства в мизерия, в краен работнически квартал. Участва в литературната група към Дома на транспортните работници в града. Редактор на заводска многотиражка във Варна. Описват го като “до болезненост стеснителен и скромен”. Автор на поетичните книги “Изповед” (1961); “Мъжки пътища” (1974); “Вест за утре” (1981); “Завръщане” (неиздадена приживе, публикувана през 1989); “Изповед. Избрани стихотворения” (1989). Самоубива се на 30 септември 1982 г.

Публикации:

Поезия:

РАКОВА БОЛНИЦА/ брой 12 септември 2009

СМЪРТТА НА ЧАЙКАТА/ брой 88 октомври 2016

ПРОЛЕТЕН ПОВЕЙ/ брой 128 май 2020

ИЗ „МЪЖКИ ПЪТИЩА” (1974)/ брой 149 юни 2022

ИЗ „ВЕСТ ЗА УТРЕ” (1981)/ брой 149 юни 2022

ИЗ „ЗАВРЪЩАНЕ” (1989)/ брой 149 юни 2022

За Богомил Тодоров:

БОТЕВИ ТЪРЖЕСТВА/ автор: Александър Мавродиев/ брой 26 февруари 2011