БЯГСТВОТО НА БЕЗГРЕШНАТА

Ева Булгайевска-Григел

превод от полски: Лъчезар Селяшки

БЯГСТВОТО НА БЕЗГРЕШНАТА

азил - това късче гора в мен

там мога да скрия сълзите си които болят
да предпазя главата си от удар
да изправя приведените си рамене
защото действителността която докосвам завладя гората
мъкна се ежедневно
по омразните стъпала на високата сграда с повреден асансьор
с една-единствена мисъл
да изпреваря самоубиеца в мен
да скоча право в протегнатите ръце на разклонената река
и след като се притисна до столетен бук
да усещам във вените си бистротата на сока
а в ушите си тишината която разказва приказка за любовта


СЕАНС

След стотния есемес до теб
най-сетне се завръщаш
като последен пратеник
между моя ад и небето
в черно-бяла рокля
уморена
с лице на страдаща Мария
протягаш ръце но те не могат да ме докоснат
макар че усещам топлината им на лицето си
призовавам невъзможното
разговарям молейки се
мъча се да се усмихна
избърсвам сълзите от лицето на детето
бързо изувам твърде тесните обувки
в ноздрите ми уханието на твоя парфюм

в пътуването до края без теб?
вече си тръгваш? мамо!
с печалния жест на потъващ
улавям се за паметта


ПОРТРЕТ НА БАБА МИ

По пътя към вечността
притискаш хляб до гърдите си
кръстейки се пред ножа

чело уморено
от раздаване на справедливост
длани - разорани ниви
засети с доброта

в умиращата трева на бръчките
притаено очакване
за отстъпка
за отдаване на уважение
за сближаване

роклята ти мете детските мечти
от джоба на престилката ти поглеждат приказки


ДВА ПОРТРЕТА

Той
по-голям скъперник и от Арпагон
откъсва старателно мили думи
прецежда през гъсто сито признания
докосва нежно - през телефона
дозира целувките с аптекарска прецизност
преди милувката изчезва с леката си кола
извежда емоциите си на къс ремък
изрича обещания които като есенни листа
се втурват да поздравят зимата

Тя
изтрита с гумичка от неговия бележник
дойде й до гуша все така напразно да чака
не желае да бъде Пенелопа
защото се съмнява в завръщането на Одисей
обявява стачка с вик който потъва в гърлото й
застава на барикадата на ежедневието
със знамето на копнежа в ръка
превъзмогва безразличието
а след това изсъхва от желание

за целувка - залог за сигурност


НОСТАЛГИЧНА ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ МОРЕТО

Лениво наблюдавам
целуващите се младежи
той и тя
ваканционно свързани от вчера до днес
с усърдието на ситнещата чайка
с приливите и отливите на животните
със зърната пясък пресипвани
от шепа в шепа

Под чадъра от пеперудени крила
утре - сънени
вдруги ден ще тръгнат в различни посоки на разстояние
хиляди километри
той ще позвъни
тя ще изпрати пощенска картичка
и цял месец
ще увяхва от тъга

А ние с теб ще останем тук седнали на една хавлия
докато паднат всички звезди


УТРО

През плътно затворената врата на нощта
се старае да се вмъкне
изцапано от разсъмването
бушуващо в житото
с украшение от облаци на главата -
младото утро

Входът към нощта
се пази от полицейския кордон на мъглите
и стоящите в редица дървета;
техните удължени фигури
увенчани с перуката на листата - плашат

Нощта е завързала устата на птиците
сега някъде се разнася
революционният етюд на чучулига
а розовата роса е разположила своите кръгли зърна
сред цветята - удобно

Ненадейно в огледалцето се появява отражението
на горящ факел
нощните кавги приключват с птичата канонада

Навлизаме в деня на триста и двайсетия километър
на пътя


ТАКЪВ ПЕЙЗАЖ

Утре ще се завърна при
градския Молох
корумпиран от
мафията парите
супермаркетите
дима
ще се връщам
в широката надварчанска ливада
мислено ще премина
през дървеното мостче
ще направя украшение
от листата на хряна
ще изрека молба
под могилата с кръста
след това
ще се потопя в реката
ще докосна дъното
ще търся
сред камъчетата
вчерашния призив
- тази дума -
която панически избяга
заедно с рибния пасаж


ИЗПОВЯДВАНЕ НА ВЯРАТА

Иззад стъклото на прозореца наблюдавам тези,
които всяка неделя бързат
към храма
пълен със златни телци
и фалшиви пророци
на амвоните

в костюми на Армани
в италиански джемпъри
с обувки на Саламандър
приближават се до стъпалата на църквата

Повтарят думите на молитвите
а песните изпяват
възможно най-силно
очакват веднага
освобождаване от греховете
и помилване

А Той се отдалечава
със своето множество
в света на зеленината
сред ливади обрасли със сладка трева, острица, парички,
с пеперуди и водни кончета
под купола на високите борове
които разпръскват аромат

води ме там за ръка


ЗАЩИТНИ ЦВЕТОВЕ

искам да бъда невидима

потопявам се в пейзажа
прониквам като стъбло в горската покривка на земята
плувам кроул
в езерото от шумолещи листа
ставам сапрофит
захапвам парченце мъх
когато е хладно намятам
смърчов кожух
благодарение на букова тояга
нося в раницата си към планинския връх
няколко цветни диапозитива от всекидневието
отмервам времето с падащия сняг
с лице близо до земята
осакатена от света с телевизор
заздравявам раните си с листо от живовляк

Един ден ще изчезна в мъглата
и никой няма да забележи това