КОЛЕКЦИОНЕРИ

Рената Блихаж

превод от полски: Лъчезар Селяшки

КОЛЕКЦИОНЕРИ

Неочаквано така се изпълва животът ни
че няма място за благоразумие
твърде късно е да се започне отначало
и е тъжно да се сложи край

тогава призоваваме на помощ
истинския твой и мой живот
и вече знаем
че всички думи и жестове
стават прощални

събираме в собствените си скришни колекции
малките сърдечни тайни
незначителните безполезни смърти
няколкото разбити възторзи
събираме в нашите частни колекции
неуспешните планове
белезите след нараняващи вражди и битки
и красивите но преждевременно умрели мечти

сега добавяме
още едно малко
дискретно щастие

не плачи
казвам си
ще успееш
да напишеш това стихотворение


НАШАТА ЛЮБОВ

Това е нашата любов:
болка, която без да искаме си причиняваме
тъга, с която са изпълнени нашите срещи
горест, чийто вкус носят нашите целувки
и този страх
и този страх
този страх, който дебне в нас -

не в нашите тела
не в нашите сърца

- в нашите мисли


ЗИМАТА НА МИНАЛАТА ГОДИНА

Това което е между нас
е тайна
мистериозна гора на хоризонта
танц на снежинки
в неподвижния въздух

завръщаме се
в топлия дом
уморени мълчаливи

най-хубавият разговор
водят помежду си
нашите длани


СПАСЕНИЯТ ИКАР

Живеех до перваза на прозореца
очаквах слънцето
нетърпелива като цвете
жадно за вода

а след това ти

ако не беше ми заслонил слънцето…

кой знае -
може би щях да падна като Икар на паважа
в тясната усмирителна риза
изтъкана с преждата на сивите дни


УЛИЦА

Когато ме приближава
всички сеизмографи в мен започват да танцуват
предупреждават ме
бият като камбани при тревога
Чакам трепереща
повтарям си
колкото мога най-спокойно:
Не се страхувай. Та това е човек.


ТЕМА ЗА ЖИВОТА

Родих се и ето съществувам
объркана сред училищни лозунги
ценни мисли на велики хора
изгубена в стотиците капани на ежедневието
замесена в няколко чужди биографии
с поданство на дъното на очите
живея

А междувременно дните изтичат
годините растат
и винаги все същите въпроси
винаги
по-добрият живот отлагам
за по-добри времена
Винаги съм в момент
в който мен ме няма
Смрачава се в сърцето ми
и расте в него болката на света

Чувствам как сякаш зад мен
не е имало никакъв мост
и макар че не е имало и голям пожар
виждам само пепелища

Толкова рядко
се събуждат в мен
скритите дълбоко и забравени
надежда вяра
и сила

Толкова често
ако не беше любопитството ми към утрешния ден
не бих могла да дочакам
разсъмването


АЗБУКА

Когато си мисля:
това вече е краят
вземам
чист лист хартия
и започвам от
А


ПОСЕЩЕНИЕ

Когато боли
това е само твоята болка
никой не е в състояние
да намали твоята болка

те отново дойдоха
и се усмихват плахо

не ще отнемат
страданието на твоето тяло
само на сърцето
само на сърцето е по-леко


ВЕЧЕРЕН СПЛИН

Не птици
а моите черни мисли
кръжат над града
блъскат се в кулата
в църковните камбанарии в камбаните
мементо
мементо мори

Идва здрачът
пожарът в небето гасне
как днес ще заспя
как ще заспя


ПЪТ

Не си сам

Но оттук до вечната тишина
трябва сами да преминем
през нашите собствени
сто години самота


***

Живеем
осмислено и безсмислено
понякога напук на всичко
понякога въпреки всичко
живеем за някого за нещо
с цел и без цел

искаме толкова много
можем толкова малко