СТИХОВЕ

Ян Рибович

превод: Георги Ангелов

НИ ЕДНА МИСЪЛ

Тишина. Слънцето грее.
Вятърът е заспал.
А в главата - ни една мисъл!
Ни една мисъл в главата.
Ни една грижа в сърцето.
Ни един трън в мозъка.
Вечност.


АКО

Ако съм поет,
съм разузнавач,
патрул,
часови от аванпост,
изпратен на смърт.
А смъртта бяга от нас
като линията на хоризонта…
Ако съм поет,
ако мога да пиша стихове.
Като че ли някой
може да го прави.


НАД РЕКАТА НА ЖИВОТА

Веднъж скочих
в бурните води на тази река,
но едва не загинах
и полужив се измъкнах на брега.
Сега само седя и наблюдавам.
Едни камъни отиват на дъното,
други безволево плават по течението,
тези, които са по-силни,
храбро се опитват да плават срещу течението.
Гледам ги от брега
и не искам повече да скачам.
Няма отново да се хвърля
в тази студена, опасна вода.
Когато умра,
не се церемонете с мен.
Нека някой бутне моето тяло
в тази вода, от която така се страхувах.
Когато умра,
ще стана храбър.


РАБОТА НА ЛЮБОВТА, ИЛИ ЖИВОТ

Влизам в теб,
както влагата
в порите на земята.
Изгарям те,
както пламъкът -
бялото тяло на свещта.
Ще се изпаря
като влага,
ще угаснеш
като свещ.
И двамата ще потънем уморени
като камък
в дълбините на водата.


ВСЕКИ ДЕН ХРИСТОС УМИРА В НАС

Всеки ден Христос умира в нас
и всеки ден възкръсва.
Всеки ден Христос
умира в нас
с гръмък вик
на болка:
- Боже мой, Боже мой,
защо си ме оставил?
И всеки ден Христос
възкръсва в нас
и чува гласа на своя Отец:
- Още не е време,
Сине мой,
почакай…


ТРЯБВА ДА СЕ ЖИВЕЕ

Нищо не можеш да направиш.
Трябва да се живее.
Просто да се живее.
Да се живее -
в затвора и в лудницата.
В чужбина и в непоносимата атмосфера вкъщи.
Да се живее, когато те гонят по петите
обяви за издирване
и когато ти е издадена смъртна присъда,
неподлежаща на обжалване.
Дори когато имаш рак на белия дроб,
който ще завърши със сигурна смърт.
Да се живее -
на потъващ кораб.
И на падащ самолет.
И тогава, когато да се живее
е вече невъзможно,
вече невъзможно.


СВОБОДА

Свободата е просто
липса на
желязна решетка.
Другата -
невидимата решетка
е винаги
вътре в нас!
Затворът
са стоманените решетки
на прозорците.
Стоманената мрежа
над плаца.
Стоманената врата,
в която ключалката
е само от едната -
другата - страна.
Свободата е липсата
на желязна
решетка.
Две ключалки
и два ключа,
един от които е мой.
Тя е небето,
избягало от затвора.


ДОБРАТА НОВИНА

Чакай, чакай упорито -
някой вече ти е изпратил писмо,
а в него има за теб
добра новина.
Чакай, чакай вярно -
по радио, по телеграф, с куриер
към теб бърза
добрата новина.
Чакай неуморно -
вярвай и помни:
някъде там всичко е решено,
скоро ще ти съобщят
добрата новина.
И съвсем не е толкова досадно,
повярвай,
ако в края на краищата
при теб дойде само смъртта
и каже:
- Ето ме.
Всъщност
и това не е лоша новина.


ПЪТЕН ЗНАК

Аз съм пътен знак.
Той не може да тръгне по пътя,
посочван от него.
Ако тръгна,
кой ще показва пътя на онези,
които ще дойдат -
младите, новите?
Много пъти са се опитвали да ме обърнат,
за да соча лъжливия път.
Но аз съм като слънчогледа.
Винаги гледам в една посока
- към слънцето.


ПИСМО ДО СЕБЕ СИ

Казвам ти,
от всичките ти
драсканици
ще остане в края на краищата
- ако изобщо нещо остане! -
само
една
дума!
Може би
това ще бъде
просто твоята
фамилия.
Но и това е твърде много.
Повечето хора
умират
анонимно.
Така че това съвсем не е малко -
една
дума.
Макар че в края на краищата
и тя ще
слее
с другите,
като капка
с морето.


СВОБОДАТА Е ЗАТВОР

Свободата не е безкраен хаос,
свободата е ограничение,
затвор.
Това е добре известно на рецидивистите,
които са се отучили да живеят
там, в безкрайното свободно робство,
извън решетките.
Истинската свобода
е сам да си сложиш окови
и готовността да се мъкнат окови.
Истинската свобода е претеглена и измерена,
точно пресметната и проверена,
отмерена с точност до стотна от секундата.
Тя е безопасна.
Тя е подреждане.
Тя е въплъщение на идеята за ред.
Увереността,
че предметът, сложен от нас
някъде,
ще остане там утре и винаги.
Истинската свобода
изцяло се побира в думата «свобода»,
ни на йота не излиза от границите на тази дума,
отвъд двете й крайни точки -
буквите «с» и «a».
Напомням още веднъж:
свободата е затвор,
макар
на пръв поглед
това да изглежда
парадокс.