ОТВАРЯМ ШКАФА

Владимир Гордейчев

превод: Красимир Георгиев

ОТВАРЯМ ШКАФА

Отварям шкафа с книги (прах събрал) -
и в стаята просторът се разгръща,
като лавина снежна бял воал
поглъща устремно мъглата вкъщи.

Сърцето и умът четат в захлас
явили се в блажено озарение
подбрани книги, том след том пред нас,
въвеждащи ни в друго измерение.

Разлиствам с тези стари книги свят,
със стихове обичани изпъстрен,
и смъртен в тленния всемир край тях,
душата на безсмъртието чувствам.

С вас ценности непреходни разбрах,
благодаря, наставници-поети!
Аз проясних се, вашите завети
от младини стократно преживях!

Лирическото „аз” ще прозвучи,
ако душата ни не е за продан.
Гальовно томовете ще пребродя
едва ли не със сълзи на очи.

С поезията щом делиш властта,
на мъдростта житейска си подвластен,
не ще открадне никой на света
на словото безценното богатство.

1971 г.

——————————

ОТКРОЮ ШКАФ…

Открою шкаф (давно не открывал) -
и в комнате прибавится простора,
как будто снега белого обвал,
раздвинув мглу, раздастся из-за створок.

Усладою для сердца и ума
появятся в обычном озаренье
отборных книг волшебные тома,
вводящие в иное измеренье.

Листаю вновь страницы старых книг,
заполненных любимыми стихами,
и, смертный в бренном мире, возле них
я чувствую бессмертия дыханье.

За ценности вне выгод и нажив
спасибо вам, наставники поэты!
Сам светел я, не ваши ли заветы
со младости стократ сопережив?

Тот знает толк в лирических азах,
кто мир души растил не на продажу.
Вот почему тома иные глажу
едва не со слезами на глазах.

Поэзии изведавшему власть
легко на мудрость жизни полагаться,
и никому на свете не украсть
его неоценимого 6oгатства.

1971 г.