ОТВАРЯМ ШКАФА
превод: Красимир Георгиев
ОТВАРЯМ ШКАФА
Отварям шкафа с книги (прах събрал) -
и в стаята просторът се разгръща,
като лавина снежна бял воал
поглъща устремно мъглата вкъщи.
Сърцето и умът четат в захлас
явили се в блажено озарение
подбрани книги, том след том пред нас,
въвеждащи ни в друго измерение.
Разлиствам с тези стари книги свят,
със стихове обичани изпъстрен,
и смъртен в тленния всемир край тях,
душата на безсмъртието чувствам.
С вас ценности непреходни разбрах,
благодаря, наставници-поети!
Аз проясних се, вашите завети
от младини стократно преживях!
Лирическото „аз” ще прозвучи,
ако душата ни не е за продан.
Гальовно томовете ще пребродя
едва ли не със сълзи на очи.
С поезията щом делиш властта,
на мъдростта житейска си подвластен,
не ще открадне никой на света
на словото безценното богатство.
1971 г.
——————————
ОТКРОЮ ШКАФ…
Открою шкаф (давно не открывал) -
и в комнате прибавится простора,
как будто снега белого обвал,
раздвинув мглу, раздастся из-за створок.
Усладою для сердца и ума
появятся в обычном озаренье
отборных книг волшебные тома,
вводящие в иное измеренье.
Листаю вновь страницы старых книг,
заполненных любимыми стихами,
и, смертный в бренном мире, возле них
я чувствую бессмертия дыханье.
За ценности вне выгод и нажив
спасибо вам, наставники поэты!
Сам светел я, не ваши ли заветы
со младости стократ сопережив?
Тот знает толк в лирических азах,
кто мир души растил не на продажу.
Вот почему тома иные глажу
едва не со слезами на глазах.
Поэзии изведавшему власть
легко на мудрость жизни полагаться,
и никому на свете не украсть
его неоценимого 6oгатства.
1971 г.
