Владимир Гордейчев
Владимир Григориевич Гордейчев (Владимир Григорьевич Гордейчев), руски съветски поет и преводач, е роден на 05.03.1930 г. в гр. Касторно, Курска област. През 1948-1950 г. работи като учител в селско училище. Завършва Воронежкия учителски институт (1950) и Литературния институт „Максим Горки” (1957). Първите му публикувани стихотворения са от 1950 г. Член на КПСС (1957). Член е на редколегиите на сп. „Октябрь” и сп. „Подъем”, председател е на воронежкото отделение на Съюза на писателите на РСФСР, после - на Русия (1967-1969, 1975-1979 и 1988-1995 г.), секретар на Съюза на писателите на Русия (1994). Превежда поезия от белоруски, азерски и гръцки език. Автор на стихосбирките „Никитины каменья” (1957), „Земная тяга” (1959), „У линии прибоя” (1960), „Беспокойство” (1961), „Зрелость” (1962), „Окопы этих лет” (1964), „Своими словами” (1964), „Избранная лирика” (1965), „Главное свойство” (1966), „Седые голуби” (1966), „Ах и Ох” (за деца, 1966), „То же” (за деца, 1968), „Узлы” (1969), „Берег океана” (1970), „Вечные люди” (1971), „Пора черемух” (1971), „Пути-дороги” (1973), „Тепло родного дома” (1974), „Свет в окне” (1975), „Соизмеренья” (1976), „Время окрыленных” (1977), „Грань” (1979), „Усмиренный браконьер” (за деца, 1979), „Избранное” (1980), „Звенья лет” (1981), „Дар полей” (1983), „В кругу родимом” (1984), „На ясной заре” (1986), „Весна-общественница” (1987), „В светающих березах” (1990), на книгата с мемоари „Памятные страницы” (1987) и др. Смята се за последовател на Ал. Твардовски, Вл. Луговской и Б. Корнилов. Носител на наградата „Николай Островски” (1968). Стиховете му са превеждани на немски, чешки, полски, български и др. езици. Умира на 15.03.1995 г. в гр. Воронеж.
Публикации:
Поезия:
