Алио Мирцхулава

превод: Александър Костов

Тополите шушнат и все ми разправят
да мисля, да мисля в захлас.
А аз им отвръщам:
„Не трябва,
не трябва,
да мисля, тополи, за вас!”

Писмата отдавнашни слагам в колене,
назад да се върна решен.
Но шии опънали като елени,
тополите
гледат
към мен.

Минават,
минават щастливо тълпите
под свода от шумни листа.
Тополи,
тополи,
и вие сърдито
сте в спор със деня и с нощта?

Цял град непрестанно на вас се любува.
Гордейте се с вашата власт.
Мен мисъл за старост
сега ме вълнува,
със себе си скарах се аз.

На късчета малки накъсвам писмата,
не вярвам на празни слова.
Кажете -
и вас ли застига тъгата
и как ви боли след това?

Оградата сигурно тъй ви терзае,
но все пак
листата шумят.
Ах, как се нуждая,
нуждая,
нуждая,
тополи, от вас
този път!