ЖИВОТ
ЖИВОТ
Живях сред мъки и измами -
отдавна броя им не знам,
не знам веч в колко смешни драми
последний акт играя сам.
А нещо киска във душа ми,
там някой злобен глас звучи -
влачи се, о, глупец, влачи!
Цял ден с глупци кат мен се влача
и все пак сам съм между тях
И сам от страх да не заплача,
прикривам сълзите със смях…
Живот… Ах, не живот - задача!
А злобний глас все пак звучи -
влачи се, о, глупец, влачи!…
Сърцето, мъка без предели,
обвила го е като смок… -
да бяха дяволите взели
тоз жребий чер и този Бог,
кои над мен са поглед спрели!
А киска пак гласът, звучи -
влачи се, о, глупец, влачи!…
Влачи се, пъшкай ти! - от малък
до сетний ден - до старостта,
зарад корав насъщен залък
ти трай на силний глупостта…
И вечно клет и вечно жалък,
и вечно с сълзи на очи -
влачи се, о, глупец, влачи!
——————————
в. „Българан”, г. 5, бр. 9, 14 декември 1908 г.
БИТ-ПАЗАР
И питам ви: несвестни, свестни,
безчестници и вие - честни,
и всякой млад, и всякой стар,
кажете ми: в кого от вази
потайно кътче се не пази
от някой тъжен бит-пазар?
На, ето онзи доктор учен,
или пък тоз професор скучен,
или хе - оня кърсердар:
как всичко там е пошло, диво,
как жалко е и как е сиво,
и как ухай на бит-пазар!
Снемете смешните парцали
от всички светли идеали,
и влезте в някой свят олтар:
и там над вас ще се надвеси
сметът на дребни интереси.
Пак смрад от вечний бит-пазар.
Па, бедни хора, ако щете
за миг по-хубаво се взрете
в почтената ни дума цар:
кой щото ще да ми хортува,
ала и тя, комай, римува
със вездесъщий бит-пазар.
Ех, често даже ми се струва,
че все що хапе, лай, умува,
че даже целий земен шар
не е освен бунище скверно,
едно вонилище безмерно,
един грамаден бит-пазар!
——————————
в. „Българан”, г. 5, бр. 31, 30 май 1909 г.
Стиховете са публикувани под псевдонима Гриша Печорин.
