Христо Радевски

***
Спомнях си - хлапак, когато бях -
хванах пеперуда, за която
после туй от книгите узнах,
че живей едно непълно лято.

А за мен живота бе тогаз
весело море, и до колене,
не броях минута, нито час,
бяха дни пред мене неброени.

Мина време, раснах и мъжах
в битки и диспути, и проблеми,
и така старях и не разбрах
как изчезна нейде мойто време.

И, загледан в залезния свод,
спомням си оная пеперуда.
И си мисля: - Сън, или живот?
Но изтече, сякаш бе минута.

1989

***
Аз нямам чудотворното перо
на Данте - не познаващо пощада.
Но знам какво е зло, какво - добро,
и без Вергилия познавам ада.

Неволен съм свидетел всеки ден
на разните му кръгове неясни,
и слушам ги, и гледам угнетен
и стонове, и мъките ужасни.

Но грешниците в земния ни ад
какво е мъки адски не познават.
Че праведните мъките търпят,
а мъките ги грешните създават.

1989

***
За мене нищо не остана
от радостите в тоя свят -
освен една огромна рана,
чиито болки ме горят.

Това е раната, която
е упорита и - уви -
ме съпровожда през теглата
и продължава да кърви.

За нея лек до днеска няма,
тя непрестанно ме терзай.
И все подмамва ме измама,
че някога ще дойде край.

И краят идва.
Но за мене,
а не за раната, уви.
Тя в следващите поколения
ще продължава да кърви.

1989