ДЪЖДЪТ

Павел Матев

Дъждът е млад, нетрезвен или луд,
пристигна рано, плисна и отмина,
неуважил свободния си труд
без видима, решителна причина.

И угари, и ниви, и поля,
и сънища, и шипки, и дървета
затрогна пътьом с не една сълза,
която в цветовете им ще свети.

Аз много исках да му кажа: „Спри!
Защо се вричаш даром, без отплата?
Защо на старо слънце повери
плода и веселбата на земята?”

Но без да ме изслуша, излетя,
оставяйки и влага, и позлата.
И само на поета обеща
заробващата гривна на дъгата.