КОРОНИ ОТ ОБЛАЦИ…

Евгени Велев

***
Корони от облаци сиви понякога черни
върху хребетите назъбени на планината
Дърветата със своите семейства зелени
срещу вятъра разбунен сплетничат лукавстват
Стадо мудни крави преживява безмълвно
своето безмълвие безкрайно и всевечно
В страничното стъкло на автомобила
хвърлят се ниви многообещаващи млади
Хилядите цветя бурени и храсталаци заплетени
пръснати из полята ти се струват познати
от детинството далечно макар че и те млади са
Наперени джамии и църкви уморени
по заоблените хълмове на гръдта земна
на вяъра и небето сърдити слова бълват и звуци
от гърлата на своите минарета и камбанарии
Хоризонтът е ковчег от страхове пълен със змии


***
Очертания на облак и следи от самолет
кобалтовите висини небесни палаво кръстосват
Шумове от птици и раснеща трева
поема пишат за живота нов за пролетта
Бяло пурпурно зелено в косите на жена
танц тацуват вихреномагичен
Мъж с цигарен глас и махмурлук несвършващ
на славея дава тон за любовна песен
Пътят през полето изглежда хаотичен
досущ като подпис на умопомрачен художник
или кожа на влечуго изоставена във нищото


***
Стадо овце от облаци накъдрени
слънцето опулено настойчиво притулят
пеперуди пчели и още милион крилати твари
се готвят за летене
денят тепърва предстои да се превърне в минало
разсънени листата на дърветата леко потреперват
в ритъма на тялото ти живо - дирещо любов


***
Мълчаливо да пия
Мълчаливо да слушам
как свирят пеят спирачките на времето
дорде сянката ми безтегловна се превърне
в птица и пясък едновременно
Птица пясъчноронливоеднокрила