КНИГА ЗА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАТА НИ СЪДБА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Андрей Пантев

Толкова познания, толкова причини за размисъл и толкова въпроси поражда тази забележителна книга. Променим ли е с оглед на конюнктура и нова ситуация нашият историческият опит? В историографията има вечни стойности и подвижни версии.

Отговорът е условен. Често пъти и най-убедителният фактологически материал от него, е осмислен по различен, дори и противоречив извод. Това прави историографията толкова уязвима към конюнктурата на политическата динамика.

Но от друга страна, историята е наука само тогава, когато обяснява, а не само изследва хрониките и летописите на времето.

Неслучайно всяка драстична политическа промяна в историята на човечеството започва с изменения на правилата в две основни хуманитарни дейности - историята и правото.

Ако историята само отбелязва промените в бита на народите, то тогава тя може да заприлича на описанието на сезоните на времето - знаем, че след нощ се съмва, след пролетта идва лятото и прочие.

Но това описание още не прави науката астрономия. С историята е същото. Затова с такъв интерес отваряме тази книга, чийто автор - Енчо Иванов Матеев, е изживял нелекият път на страдания, съмнения, вникване в историческото битие и всякакви изпитания.

Историята не се пише само от историци и само за историци. Често пъти най-проникновените открития и анализи за общочовешкото битие не са сътворени от титулувани познавачи. А познавач не означава винаги компетентен професионал.

В тази книга обаче срещаме онази ерудиция, която не може да се придобие само с любителски познания и суетни амбиции. В тази книга за кой ли път се интерпретира най-голямата историческа заслуга на българите и най-значимият ни исторически приоритет.

Това е изграждането чрез вярата и езика на българския етнически, а после и национален идентитет още през Средновековието. Без словесна бомбастика, без мания за величие и без локална мегаломания.

Такъв е случаят с тази необичайна книга.

Хронологическите и тематичните жалони в това изследване са ясно очертани, още повече препотвърдени в мъдрото предисловие на книгата от Владислав Барановски. Те маркират основни изначални импулси на създаването на българската нация в исторически, културен и териториален план.

Тук виждаме България като част от Ранното европейско възраждане, тя е изправена на кръстопът, без да може да излъчи кръстопътна култура, динамиката на нейните геополитически позиции, обстоятелствата, причините и последствията от приемане на християнството, споровете около цар Симеон и Самуилова България, историческите проекти и варианти на българското предпочитание към Изтока и Запада.

Тук четем с вълнение вариантите на нашата културно-историческа съдба през Средновековието - да разказвам за това е непотребно, защото книгата е много по-мъдра и изчерпателна от мен.

Голямо впечатление прави на читателя впечатлението, че авторът не страда от основния порок на нашата историография - провинциалния подход и виждане. Той сравнява синкопите на нашия исторически път с другите пътища на останалите народи, където показва забележително за нас, българите, познание на „другите”.

Именно с такъв подход Енчо Матеев поставя България в контекста на европейската история, без да споделя маниите на балканските историографии, включително и българската.

Особено силно впечатление правят неговите сравнителни съпоставяния между държава, етнос, култура и вяра, в което той вижда генезиса на бъдещата модерна българска нация и гаранция за нейното безсмъртие.

Матеев прави точен, мъдър и равновесен анализ на нашето място на Балканите и Европа, без понякога комичните напъни на изкуствения българоцентризъм.

Авторът неслучайно употребява фразата „сладникава идеализация”, която не принизява нашия приоритет и заслуги пред очите на света, без да поражда мания за величие.

Уводът в тази книга започва така: „Българската историография отдавна вече е в състояние да разкаже и опише главните събития в средновековното ни минало.” Така е.

Но интерпретациите са различни, често дори и противоречиви. Затова следва да прочетем тази книга, която ни дава пример за мъдро и компетентно равновесие.

——————————

Енчо Матеев. „Българската историография пред необходимостта от нова гледна точка - от фактите към тяхната оценка”, изд. „Български книжница”, 2018 г.