ИДЕАЛИЗМЪТ, ИЗДАТЕЛИТЕ И РОДНАТА ЛИТЕРАТУРА

Димитър Шишманов

В една статия, поместена в новия брой на „Развигор”, известният столичен издател г. Плочев се опитва да докаже, че докато няма читатели за родната книга, не ще има и издатели за нея, тъй като никой добър търговец не ще хвърли пари за трудове, които ще се продават на кино.

Не може да се отрече, че г. Плочев се аргументира добре и че много от мислите, които изказва, са здрави и заслужават вниманието на писателите и на публиката. Но все пак статията му не доказва неговата теза, тъй като страда от онзи коренен недостатък, който подяжда почти всичко у нас - страда от липса на идеализъм.

Зная, че тази дума ще накара да подскочат и издатели, и писатели. Издателите - защото считат, че с нея никаква търговия не може да се върши, писателите - защото ще ги досмешее, че някой може да иска идеализъм от издателите.

А пък в същност нищо не пречи на издателите да се покажат малко идеалисти, поне по отношение на добрата българска книга.

Не отричам - от българска книга е трудно да се спечели. Но нима по-крупните ни издатели не печелят доста от учебници или от популярни романи и т.н., и не могат да издадат поне три-четири книги на годината без да разчитат на печалба?

Могат, напълно спокойно могат. Защото, ако от българска книга е трудно да се спечели, трудно е и да се загуби. Добра ли е книгата, издателят може със сигурност да разчита, че за една година ще продаде или пласира в Министерството на просветата толкова екземпляра, колкото е нужно да се покрият разходите.

Тогава, от какво се боят издателите и защо бягат като от огън от предложенията на българския писател?

Но има още нещо, за което г. Плочев, изглежда, не се е сетил. То е, че издателят може и да жертвува малко за родната култура и че, ако никой не ще да печата български книги, никога няма да се образува необходимият кръг четци, който г. Плочев очаква, за да се реши да смени „Перлите на световната литература” с „Перли из родната литература”. Намираме се тук в един затворен кръг, из който може да се излезе само, ако издателите проявят повечко идеализъм.

Накрай ще река, че издателите ни въпреки своята липса на идеализъм, до сега са бивали и непрактични по отношение на родната ни книга. Когато те издават някой чужд роман или научно съчинение, - правят им старателна и продължителна реклама. Когато някоя българска книга излезе с фирмата им, те сякаш се срамуват, и дори на вестниците не я пращат, често. А да я възвестят с плакати и обявления, - това и на ум не им идва!

Подобно държание не е разумно дори от гледище на търговския интерес. Фактът, обаче, че то е обикновеното държане на издателите и че се съвместява с липсата на идеализъм, сочи, че г-н Плочев и колегите му всъщност досега не са се замисляли добре, колко лесно би им било да печелят и слава на културни дейци (като Лемер, Калман-Леви и т.н. във Франция; Фишер, Мюлер, Роволт и др. - в Германия), и пари с помощта на българската книга.

——————————

в. „Слово”, 18.ІХ.1926 г.