Павел Телчаров

„Жертва”. Историческа драма - легенда от Димитър Христодоров

Откриването на Мадарския релеф, разкопките, свързани с името на този паметник, горещите научни спорове, които последният предизвика - всичко това би трябвало да даде силен тласък не само на научно-историческата мисъл (поради капиталното му значение за старобългарската култура), но също така и на художественото въображение, което се стреми да възсъздаде поетически миналото.

Обаче, докато научната стойност на „Мадарския конник” е популяризирана в множество статии и специални изследвания, само един наш писател е имал щастливата идея да използува този сюжет за поетично пресъздаване на миналото: г-н Димитър Христодоров със своята историческа драма-легенда „Жертва”.

Действието на драмата „Жертва” се развива във времето на Омуртаг хан и е построена върху следното поверие: майстор Векил дълбае върху скалите на Мундрага образа на хан Крум по заповед на хан Омуртаг, който желае да увековечи паметта на баща си.

Когато скалният релеф е на привършване, рано призори, върху потъмнялата скала се очертава образа на Мири, благородна девица от престолния град и незаконна дъщеря на Омуртаг хан.

Това е знак, че паметникът, който майстор Векил строи, иска жертва, според езическото поверие, че всичко онова, което човешката ръка издига, за да бъде трайно, трябва да отнася със себе си по една човешка душа.

Майстор Векил тълкува пред Омуртаг хан тази необходимост. Омуртаг хан е поразен от сянката, изписана върху скалния релеф.

В това той вижда пръста на съдбата, която отмъщава за някогашния младежки грях на властвуващия хан. Духовно сломен, Омуртаг хан пита майстор Векил няма ли някакво средство да се размине тази горчива чаша, която съдбата му поднася.

Има само едно средство да се спаси животът на Мири и то е майстор Векил сам да се принесе изкупна жертва. Последният се пронизва с нож в момента на церемонията при освещаването на новия паметник, който трябва да увековечи царствения род на Омуртага.

Това е умело избраното поверие, върху което е построена тази историческа драма. Тя възкресява пред нас цялата тая атмосфера на тайнственост и езически поверия, която е запленявала душата на българина в миналото.

Трябва да отбележим също така живия и колоритен стил на автора.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, 3.07.1934 г.