Архимандрит Инокентий

През време на турското робство случаите на заграбване на християнски моми и жени, дори и от длъжностни лица, за да бъдат помохамеданчени, са били нещо обикновено.

Много от тях, за да запазят своята вяра и чест завършвали своя живот мъченически. Такава мома е известната във Варна и Варненско под името „хубавата Недялка”, за която съществуват и народни песни.

Тук предаваме сведенията, които събрахме за нея. Недялка е била българка, родом от гр. Тулча. Отличавала се е със своята извънредна красота. Имала коса, която стигала до земята.

През време на Кримската война, когато русите превзели гр. Тулча, комендантът на Силистренската крепост отвлякъл от Тулча хубавата Недялка, която била тогава 16-17-годишна девойка.

Родителите й отчаяни пристигнали във Варна да търсят помощ за нейното издирване. През това време Недялка е била укривана под строга охрана в близките до Варна села: Еникьой (Куманово) и М. Франга (Яребична).

Родителите й, като пристигнали във Варна, обърнали се за помощ и покровителство към тогавашния варненски гръцки митрополит Порфирий.

Последният се оказал безпомощен в случая. През онова време силни на деня се считали европейските консули. Ето защо м. Порфирий намислил, в тоя случай да се прибегне до тяхна помощ.

Той, наедно с родителите на Недялка, отишъл при белгийския консул Емануил Тедески (семейството Тедески произхожда от Марсилия. По народност са евреи. Заселило се е във Варна през 1837 год. Били двама братя: Емануил-Мариус Тедески и Адолф-Салвадор Тедески. Последният е бил френски и австрийски консул. Пред турските власти се ползували с голямо уважение. През време на въстанията са оказвали голямо покровителство и на българи във Варна, като са ги спасявали и от бесилка).

След като се представили на Емануила Тедески и му изложили подробно за целта на тяхното посещение, последният дълбоко се възмутил от постъпката на турския комендант и обещал своето застъпничество.

Още веднага той облечен в официалната си униформа (последната се съхранява във Варненския морски музей) посред нощ явил се при Али бей, комендант на варненската крепост.

Като изложил пред него целта на своето посещение, поискал цялата полиция да бъде вдигната на крак за издирване на похитителя. Това е било срещу рамазана, когато много трудно е през това време, особено през нощта да се разваля спокойствието на турските големци.

Цялата нощ Емануил останал в конака да чака резултата от издирването. Комендантът-похитител, за да прикрие следите на Недялка, искал да я отвлече към Русе, за да спечели време. Полицията успяла да залови коларя, който бил доведен в конака и разпитан в присъствието на Тедески.

Коларят отначало отричал да знае къде се намира Недялка, опасявайки се за живота си, но когато му било обещано, че животът му е пощаден, той дал сведения за нея.

Тогава варненският комендант изпратил потеря по дирите на похитителите, които щели да бъдат настигнати между гореказаните села, обаче, те в това време, като видели, че не е възможно повече да се укрива Недялка, убили я с нож в храсталаците на гората.

Потерята чула сърцераздирателните й писъци, но я намерили вече мъртва, натоварили я на кола и я пренесли в конака, гдето чакали м. Порфирий и консулът Ем. Тедески. На следния ден било извършено погребението на мъченически загиналата Недялка извънредно тържествено.

От Балък пазар (Рибният пазар) до гръцката съборна църква „Св. Атанасий” била наредена в шпалир френска жандармерия с голи саби. (Това е било през време на Кримската война 1856 г.)

Начело на погребалното шествие е вървял м. Порфирий с цялото духовенство и многохиляден народ. В църквата са били събрани много офицери начело с коменданта, който бил заел място до владишкия трон. След опелото гръцкият учител Милтиядис прочел много трогателна и смела за времето си реч на гръцки език.

В нея той описвал турските зверства и най-после като се обърнал към коменданта завършил със следните думи: „Нека просветена Европа да види в защита на какви зверове е пратила от далечния запад своите чеда, да проливат кръвта си”.

Щом Милтиядис завършил речта си, един офицер му я взел от ръцете. Тялото било погребано в двора на църквата „Усп. Пресв. Богородици”.

Тук предаваме една част от турската песен за хубавата Недялка, доколкото я запомнила една стара варненка:

Тулча чорбаджин бен бир къз идъм
Хем нинемин, хем бабамън бен бир назлъ идъм
Тулчанън ичинде бир’ мермер дирек,
Даада бовулан дживане даянмас юрек.
Дараджик йоллардан сийдже гечилмес,
Онун аджи, татмъ сую ичилмес.
Бана буну еденлер, ики киши иди:
Бири Исмаил калфа, бири хазнадар;
Бени саръ баирда йолдюлдилер,
Арабая пиндирдилер,
Варная индирдилер,
Сокак, сокак гездирдилер,
Ал каннлар акардж,
Джумле инсан бана бакардж.

ПРЕВОД:

Аз бях едно момиче на тулчанския чорбаджия.
Хем на майка си, хем на баща си аз бях галено.
Вътре в Тулча (има) един мраморен стълб.
В гората на удушен младеж сърцето не понася.
През тесни пътища добре не се минава.
Неговите горчиви и сладки води не се пият.
Това, което на мене направиха, са двама души:
Единият Исмаил калфа, а другият касиерът.
Мене на жълтия баир ме убиха,
На колата ме качиха,
Във Варна ме снеха,
От улица в улица ме разхождаха,
Червени кърви течаха,
Всички хора мене гледаха.

В чест на тая мъченица, която пожертвувала живота си, за да запази своята вяра и целомъдрие, е наименована една улица в града ни.

——————————

Варненски общински вестник, бр. 19, 30.11.1938 г.