ГАТАНКИ

Юлия Момчилова

СЛЪНЧЕВА ГАТАНКА

Слънцето напече.
Тъмничко човече,
проснато в краката,
шава по земята.
С мене марширува,
скача и лудува.
Топката ми рита
без дори да пита.
Мръдна ли на ляво,
то държи ме здраво.
Стъпя ли надясно -
става дълго, тясно.
Гатанка голяма -
как така сме двама?
Сещам се тогава:
Слънчо май ми дава
гатанка-задача.
Хитро ме закача!

Ня-я-ма да ме смае!…
СЯНКАТА това е!


ГАТАНКА

Той е мил и симпатичен.
От децата най-обичан.
Той е шишко с въздух пълен,
цветен, лекичък, безмълвен.
Тъй забавен и приятен,
на децата мил приятел.
Лекичък като перце,
радва детското сърце.

Ако вятърът го духне
все нанякъде ще хукне.
Сред игрите този шишко
става непослушко. Виж го!
Спука ли се той обаче -
рев…! Приятелят му плаче.
И тогава…Ех, тогава…
свършва всякаква забава!

Но недей да викаш: “Ой!”,
а кажи ми кой е той!
(БАЛОН)