Велина Петкова

Велина Петкова Богданова, българска поетеса, е родена на 7 април 1921 г. в град Казанлък. Завършва гимназия в родния си град и полувисше педагогическо образование в София. Работи като детска учителка от 1943 г. в гр. Стара Загора, където се омъжва за юриста Петко В. Петков. От 1953 г. до пенсионирането си през 1976 г. е директор на целодневна детска градина в гр. Стара Загора. За първи път печата свои стихове за деца в сп. „Първи стъпки” през 1942 г. и в сп. „Другарче” през 1943 г. Авторка на книгите „Тъга” (стихове, 1940), „Слънчови дари” (1946), „Внучето на баба” (1961), „Работливка” (1966), „Сребърни вретенца” (гатанки, 1991), „Пеперудени крилца” (1992), „Великденче” (1993), „Приказки” (1994), „Пчелици златни” (1995). Нейни стихотворения, пиески и музикални игри са включени в сборника „Развлечения за най-малките”, а стихотворения и гатанки - в сборниците „Китка” и „Цветя за мама”. Умира на 26 септември 1996 г.


Публикации:


Литература за деца:

НА МАМА/ брой 107 юни 2018