ЛЯТНО УТРО

Георги Костакев

ЛЯТНО УТРО

Нощ вълшебна тихо вдига
свойта здрачна пелена.
Над полята и горите
вред царува тишина.

Звезди трепкат и угасват
в тъмно-модри небеса
и безшумно по тревата
пада бисерна роса.

Свеж зефир полъхва нежно;
изток пурпур озари;
зад горите ей зората
своя румен лик откри.

Затрептяха в висините
първи слънчеви зари!
Над цветущите простори
ведро утро зацари.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1918 г.


НОЕМВРИЙ

Над полята осланени
бавно носят се мъгли;
няма слънчице да блесне,
денем, нощем все вали.

Тъжна, глуха е гората -
няма песен да звъни;
вехнат билки и цветенца,
зла слана ги ослани.

Капят тихичко листата
с шепот тих, неуловим
и настилат по земята
злато пурпурен килим.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 9, 1918 г.


ПРОЛЕТ

Пролет! Пролет! И надежди,
слънце, радост и цветя.
Пролет! Пролет! В злак одежди
грее майката земя.

Пролет! Пролет! Нежно кърши
славей сребърен гласец.
Пролет! Пролет! Златни ниви
милва пролетен ветрец.

Пролет! Пролет! Теменужки
свеждат дъхави челца.
Пролет! Пролет! Пеперудки
гонят палави деца.

Пролет! Пролет! Нацъфтели
вред цветя и дървеса.
Пролет! Пролет! Чучулига
пей в лазурни небеса.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1923 г.


УТРО НА МОРЕТО

Бледней на изток небето,
гаснат по него звезди.
Татък далек зад морето
зора се светла яви.

Морето в нежна позлата
трепти и цяло сияй. -
С първия лъч по водата
слънчо приветно играй.

Без страх над морските бездни
белите чайки летят,
с писък тъжовен посрещат
на ведра утрина ликът.

Вълните с таинствен шепот
целуват нежно брегът
и над водите разлива
светли лазури денят.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1923 г.


ПРОЛЕТЕН ДЪЖД

Тъмен облак се надвеси
над поля и над гори.
И примрежи в небосвода
златни слънчеви зари.

В миг притихна, притаи се
с трепет жадната земя.
Светна. Екна гръм зловещи
и далеч на юг замря.

И от тъмни небосклони
над посеви и цветя,
сълзи облакът зарони, -
и проливен дъжд изля…

Глъхне бавно гръм последен
зад далечни планини.
Блесна слънцето засмено
във лазурни висини.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1924 г.


НОЩ

Златен Слънчо зад горите
своя светъл лик закри,
бавно здрач от висините
морната земя покри.

Тук-там пламват по небето
сребролики кандилца,
Дядо Господ ги запали
със невидима ръка.

И изпрати на земята
свойте ангели да бдят
над тревите, над цветята,
над дечицата, що спят.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1927-1928 г.


ЗОРА

На Веселинка Василева

Угасват тихичко звездите
по тъмно-модри небеса,
изчезва мракът зад горите
и къпе румен лик зората
в море от бисерна роса.

И ето, бавно в тишината
разлива се камбанен звън,
отеква тихо над земята.
Целува кротичко цветята
и буди ги от сладък сън.

——————————

сп. „Пчелица”, г. 6, кн. 7, 1931-1932 г.


НАД ЛЮЛКАТА

Скри се Слънчо зад горите,
над земята падна мрак,
аз унесено ти шепна:
Спи, мой ангел скъп и драг!

През прозореца надничат
сбреброликите звезди,
смеят се и тихо питат:
„Туй детенце що не спи?”…

Вън е тихо; полунощ е.
Веч очички притвори…
Спи, заспи ми, рожбо сладка,
в кротък сън се унеси.

Скоро ангелче крилато
от небе ще долети
и във царство непознато
с теб, дете, ще отлети.

Там на конче хвърковато
ще се носиш, мило, ти,
дорде Слънчо пак отново
планините позлати…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1932-1933 г.


СЪНЯТ НА ЦВЕТЯТА

Цветята сънуват: от свода
небесен, че слънчице грей -
и славей в гората те чуват
възторжена песен да пей.

Сънуват, че весело бъблят
поточета буйни навред,
зашумяла буйно реката -
повлякла парчета от лед.

Щастливи в съня си дочуват
безгрижни закачки и смях -
пристигат засмени децата
със песни на гости при тях.

Овчарите водят стадата,
звънците се чуват през сън,
очакват ги тръпни цветята -
опива ги медния звън.

И радостно те се усмихват
във светлия пролетен сън…
Със сняг е покрита земята
и зима е още навън…

——————————

в. „Поточе”, бр. 6, 1933-1934 г.


ДЕКЕМВРИЙ

Ниско нахлупил калпака си рунтав,
вихром в полята декемврий лети,
яхнал си коня, препуска на воля,
камшика леден с ярост плющи!…

Снежна фъртуна беснее, лудува,
преспи дълбоки застила навред;
в стрехите блъскат замръзнали клони -
мълчи реката, вкована във лед.

Има без огън бездомни и гладни,
има без слънце, без радост деца -
в топлата стая спомни си за всички,
които страдат самички в света.

В нежна прегръдка сърцата стопли им,
с ласка сълзите им скръбни изтрий,
помощ дари им, че мраз е навънка
и грозно бурята стене и вий…

——————————

сп. „Детски живот”, г. 5, кн. 3, 1934-1935 г.


НОЕМВРИЙ

Яхнал е коня ноемврий,
вихром в полята лети, -
сетните листи събаря,
лудо с камшика плющи.

И над земята тъжовна
ниско се носят мъгли, -
слънчице няма да блесне,
денем и нощем вали.

Не чуй се песен в гората,
закачки и смях кат преди;
отдавна са мъртви цветята -
сланата ги люто срази.

Засвири пак севернякът -
на зимата верния знак;
в простора едничък се носи
на враните тъжния грак.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1934-1935 г.


АНГЕЛ

От небето тихо слиза
всяка нощ при вас, деца,
Божи ангел, светозарен,
с чисти хубави крилца!

В златни люлки ви люлее
той по цяла нощ безспир,
чудни приказки ви шепне
за незнаен слънчев мир.

Кротко в сън ви се усмихва,
бди над вази до зори
и отлита, щом надникне
златен Слънчо зад гори.

——————————

сп. „Детско знаме”, кн. 3, 1935 г.


ДЯДО МРАЗ

През баири и долини
и през снежни планини
дядо Мраз с шейна пристига -
отдалеч звъни, звъни…

Носи радост той на всички,
носи песни, сняг, игри,
снежни топки и човеци,
и пързалки, и шейни.

За децата добри носи
нови, лъскави кънки,
а за батьовци и каки
леки хвърковати ски.

През баири и долини
и през снежни планини
дядо Мраз с шейна пристига -
отдалеч звъни, звъни…

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 4, 1935-1936 г.


ЛЮЛЧИНА ПЕСЕН

Тиха звездна нощ се спусна
над поля и планини,
спи ми, рожбо, спи, че скоро
полунощ ще прозвъни.

Ще ти пея и ще галя
твойте свилени коси,
затвори ресници, мило,
в сладък сън се унеси.

Щом очички склопиш морни,
ще пристигне Слънчо злат
и със тебе ще отлитне
в своя приказен палат.

Ангелчета среброкрили
ще те срещнат с радост там,
с тях ще си играеш кротко,
няма, детко, да си сам.

Ангелски крилца и тебе
Слънчо благ ще подари
и в просторите безкрайни
с тях ще хвъркаш до зори.

Спи, заспи ми, рожбо сладка,
с моя светъл благослов,
аз ще бдя над тебе, детко,
моя радост и любов…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1935-1936 г.


МАЛЪК СЕЧКО

Разлюти се Малък Сечко,
снежни облаци размята,
где когото стигне, щипе,
вий и чука по стъклата.

Тананика, стене, свири
по покриви и комини.
Трупа сняг по планините,
по хълмове и долини.

Слънчо кротко го погали
и му викна с топъл глас:
- Що са, Сечко, тия хали,
що е този студ и мраз?

Пролетта изпрати вече
първи поздрав, първо цвете,
ранобудното кокиче
виж, цъфти под снеговете!

Сечко сети смъртна тръпка,
страх и сълзи във очите
веч на царството му ледно,
той разбра, че свършват дните.

Сепна се и бързо скочи,
яхна коня си крилати -
и вдън горите скри се,
в своите ледени палати.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1935-1936 г.


ПРЕД ЖЕТВА

Жарко слънце от небето
огнени лъчи пилей,
тих ветрец тревите гали,
златните жита люлей.

Идват дни на труд упорен
в хлебородните поля,
ще се къпе в пот обилен
скоро майката-земя.

Ощ не дремнал, ще се буди
неуморният селяк,
с сърп ще броди из нивята
от зори до тъмен мрак.

Волна песен ще се носи -
на жетварка песента,
а щурчето ще приглася,
скрито в зрелите жита.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1935-1936 г.


ПРЕД ЗИМА

Златна есен веч изнизва
свойте сетни тъжни дни -
люта зима ще изпрати
скоро вихри и мъгли.

Няма глъч, ни смях в гората,
нито песен да звъни,
само врани грозно грачат,
тук останали сами.

Билки, цветенца умряха,
тях срази ги есента,
вятър леден ги затрупа
със увехнали листа.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 3, 1936-1937 г. Трети вариант на стихотворението, публикувано по-рано под заглавие „Есен иде”, сп. „Светулка”, кн. 7, 1923 г. и „Зима иде”, сп. „Светулка”, кн. 10, 1923 г.


СРЕЩУ ВЕЛИКДЕН

Разпери над китни долини
крилата си черни нощта -
и пална звездите, невидим,
небесният кротък Баща.

Безмълвно и тихо е вредом -
не трепва листец в дървеса
и сякаш очаква кат нявга
природата пак чудеса.

Несетно летят часовете -
отдавна мина полунощ,
ей звън от камбани прониза
вълшебната, тайнствена нощ.

Отеква кат песен в душата
камбанният звън сред нощта
и буди спомен далечен
за кроткий страдалец Христа,

за ангела, който безшумно,
щом звездната нощ превали,
отгоре се спусна и тихо
надгробната плоча свали.

——————————

сп. „Детско знаме”, кн. 7, 1936-1937 г.