МЪРЗЕЛИВАТА КАТЕРИЧКА

Младен Исаев

МЪРЗЕЛИВАТА КАТЕРИЧКА

Вредом по гората,
вредом по полята
мравчици и мечки,
разни буболечки,
в къщиците всички
сбраха си храничка,
че навред ще има
скоро люта зима.

Катеричка сива
стана мързелива -
в старата хралупа
нищо не натрупа;
та нали в дървото
кошер див боботи -
малките пчелици
сбрали са храница.

Вънка сняг натрупа.
В топлата хралупа
нашта мързелана
рече да се храни:
с мъничките лапи
грабна и залапа
чиста, бяла пита,
цяла с мед напита.

Но за миг пчелите
бръмнаха сърдити -
по гърба, главата,
по носа, устата
впиваха без милост
острите си жила.
И на мързелана
вътре тясно стана.

Хукна тя навънка,
мършава и тънка,
бяга през гората,
в сняг дълбок, горката.
Зайо отдалече
се засмя и рече:
- Май че, мързелано,
топличко ти стана!

——————————

в. „Славейче”, бр. 4, 1937-1938 г.


ЗИМНА БАНЯ

Петьо с края на връвта
върза Шаро за врата.
- Ха, сега върви след мен,
ще те къпя тоя ден!

А реката бе навред
окована с тънък лед,
вятър вееше - снега
бе отрупал вред брега.

Петьо бутна със ръка
Шаро в ледната река,
ала Шаро бе юнак -
скочи чак на оня бряг.

Петьо дърпаше връвта,
но след Шаро полетя,
счупи се леда за миг -
Петьо хлътна с плач и вик.

Но дотича чичо Влади
и немирника извади,
нежно го погали с длан
и му рече той засмян:

- Вместо Шаро - ти си днес
къпан и премръзнал пес!

——————————

в. „Славейче”, бр. 6, 1937-1938 г.


РОДИНА

Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небето като от коприна -
това е моята родина!

Обичам таз земя голяма,
тъй както си обичам мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и наште приказки чудесни.

Когато гледам планините
и слушам да шумят реките,
в шума на Рила и Пирина
аз чувам моята родина!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 5, 1942-1943 г.