ВОДОПАДЧЕ

Трайко Симеонов

ВОДОПАДЧЕ

Из балканските усои
криволичи там поточе,
и от радост то обзето
бистро, тихо си клокочи.

Но за мигом то се спуща
надълбоко от скалата
и с брилянти то обсипва
чудно околвръст тревата.

И отново пак се сбира
в тия глухи пущинаци,
тиха песен то подема
из неравните букаци.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1908 г.


ЩО ЛИ ТРЕПКА

- Що ли трепка там далече
между красните цветя?
Ей на, кацна!… Ето вече
пак отново залетя!

То е красна пеперудка -
с радост Милчо промълви,
и се спусна - за минутка
той с ръце я улови!

- Виж крилцата - Милчо рече -
колко шарени са те,
да ги имам, как далече
аз ще мога да летя!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1909 г.


ОБЛАЧЕ

Облаче високо
рано подранило,
плува бързокрило
по небе широко.

Никой го не пита
със тъга сърдечна
към страна далечна
вечно ли ще скита?

Къде ще излее
сълзи накипели,
ниви полинели
дали ще полее?

Носи ли утеха
на тоз, който страда,
носи ли отрада
под бедняшка стряха?…

Облаче високо,
скитниче сиротно,
плува си самотно
по небе широко.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1921 г.


ОБЛАЧЕ

Кат чайка облаче в простори
лети само-самичко,
да знае с думи да говори
питал го бих едничко:

кат скитниче къде отива
в таз синева ефирна,
къде осъмва и заспива
душата му немирна?

Сълзите, сбрани в безотрада
къде ли ще излее?
Градини ли, ниви, ливада
то негде ще полее?

Или самотно ще изчезне
във краища незнайни,
там в тия сини бездни -
загадъчни и тайни…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1921 г.


КАПЧИЦИ ДЪЖДОВНИ

Облаци тъжовни -
плувайте в небето,
капчици дъждовни -
падайте в полето!

Падайте в нивята,
падайте в горите,
вредом пак земята
да я освежите!…

Че вече отколе
суша засушила,
по широко поле -
всичко покрусила…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1921 г.


МАЙЧИНА ПЕСЕН

Нощ чаровна лекокрила
над земята долете,
спи, почивай, рожбо мила,
спи ти, миличко дете.

Ето иде от горица
златен Слънчо с поклон благ,
ще те хване за ръчица,
спи, соколе скъп и драг.

Той засмян ще те развежда
като братче по света,
цяла нощ ще те наглежда
цяла нощ, до утринта.

Ще те води при луната
и при светлите звезди -
спи, не бой се - на земята
майка ти над тебе бди!

Нощ чаровна лекокрила
над земята долете,
спи спокойно, рожбо мила,
спи ти, миличко дете!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1921 г.


ЕСЕН

Мрачно виси свод небесен,
няма слънце и лъчи,
вред замлъкна птича песен,
скръбта всичко помрачи…

По полята опустели -
вред царува самота,
във гората - пожълтели
капят горските листа…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 9, 1921 г.


ЗИМНИЯТ ВИХЪР

- Мамо, кой чука на наште врати,
в мрака кой трака по наште стъкла?
- Миличко, зимният вихър лети -
вихъра блъска със свойте крила!

- Мамичко, кой го изпраща при нас
зимния вихър с преспите сняг?
- Миличко, праща го дядо ти Мраз,
който живее на север далек!

- Мамо, щом щедро ни праща студа,
защо не прати и малко дърва?…
- Заглушен от вятър, от сняг, от вода -
не чува той, синко, наште слова…

- Мамичко, аз ще го викна при нас,
да му разкажа за наште тегла.
- Мило, не ставай, че вихра завчас,
виж, че те грабнал на свойте крила!

- Аз ще му кажа: че бедни сме ний,
вихре, смили се и дай ни огън!
- Мълчи си, мило, мълчи и спи,
страшно беснее той на навън.

- Мамичко, нека той дойде при нас,
нека ме вземе на свойте крила!
- Мълчи си, мило, той пее с бяс,
той не разбира от хорски тегла.

- Вече ме стиска вихра студен,
мамо, как хубав, как нежен е той!…
- Мило, не виждаш ли, че си до мен,
аз те притискам, ангеле мой!…

- Мамо… - и тихо затвори очи…
Млъкна… но вече не стана от сън…
Майка му плаче, гласът й ечи -
кобно му вихра приглася отвън…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1921 г.


СНЕЖИНКИ

Падат ситнички снежинки
от небето потъмняло -
по равнини и рътлинки
всичко бяло-побеляло!…

Падат си снежинки бели!
и покриват равнините,
и ни викат: „Хей, дечица,
пригответе си шейница!”

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1922 г.


СЛЪНЧО И МЕСЕЧИНКО

- Мила мамо, я кажи ми,
във небесния предел -
цяла нощ защо тъй свети
Месечинко златочел?…

- Да ти кажа, скъпи синко,
денем грее Слънчо злат,
а навечер той се скрива
в своя бисерен палат.

Уморен от пътя дълги
той преди да легне ощ,
златни месечка повиква
да ни пази цяла нощ.

Тихо, тихо той му казва:
„Месечинко, братко мой,
запали си ти фенера
и тръгни кат часовой.

Светъл, ясен сред простора
посред толкова звезди,
дор отдъхна, мили братко,
земний мир ти обходи.

Спят ли всички на земята
твоят поглед ще следи -
кой е буден, кой там плаче
и на другите вреди.

Всичко, всичко, що видял си видял
от небесни висоти,
утре рано, Месечинко,
ти ела ми извести.”

Слънчо спи, а Месечинко
цяла нощ кат часовой
с ясен поглед от небето
пази земния покой.

Ощ зора не зазорила -
бърза той при Слънча злат,
бърза, бърза да споходи
своя ненагледен брат.

- Чук, чук! - чука на вратата. -
Слънчо, братко, ставай вън,
ей петлите веч пропяха,
вредом екна птичи звън!…

Става Слънчо и го пита:
„Месечинко, братко мил,
я кажи какво видял си
и какво си проследил?

И защо си толкоз бледен
и с разплакани очи?
Искам, братко, аз да зная,
нещо ли ти се случи?”

И започва да разказва
Месечинко златочел -
всичко, всичко - на земята
где, какво е той видел.

Ако е била спокойна,
тиха до зори нощта,
Слънчо златен се показва
цял засмян на утринта.

Ако ли пък е тревожна -
скрива се разсърден той -
целий ден вали тогава
дъжд пороен, сине мой!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1923 г.


ВЪЛНУВАТ СЕ ТИХО НИВЯТА…

Вълнуват и люшкат се тихо нивята,
и сякаш, аз гледам разстлани атлази -
как чудно ефира ги сънно подмята
кат морски златисти и кротки талази…
Вълнуват и люшкат се тихо нивята…

Вълнуват се, люшкат се тихо нивята,
вълните златисти се губят далече
и мълком потайно, за жетвата злата
те, сякаш си шепнат, че близко е вече…
Вълнуват и люшкат се тихо нивята…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1923 г.


ЕСЕН

Капят, капят веч листата,
златна есен подрани,
тънат, губят се в мъглата
помрачени висини…

Вред е глухо… Денем - ноще -
целий кър е запустял.
Сал пъди-овчарят (1) още
тук-таме не прецъфтял…

———

1. пъди-овчар - късно есенно цвете. бел. авт.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1923 г.


НЕКА!

Нека сипе, нека пада
на снежинки -
перушинки,
нека трупа куп-грамада
по равнини
и долини!

Че без него е опасно
за тревите
и горите,
нек затрупа той безгласно
семената
по нивята!

Нека пада и на вълми,
на снежинки
игловинки
по планини и по хълми,
нек се сее -
нека, нека
дебелее.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 9, 1924 г.


ЗИМНА КАРТИНКА

Тихо, кротко
сняг вали,
вредом всичко
побели…

И в полята,
и в гори
дрямка тиха
зацари.

Често само
в тоз покой
се дочува
вълчи вой…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1924 г.


ЮНИЙ

Вихър вее в равно поле,
златни ниви зашумяха,
не е вихър, а на воля
момко Юний коня яха.

Дето мине и замине
низ простора необятен,
грей от небесата сини
като слънце с поглед златен.

И с ръцете си вълшебни
той разстила скъпи дари,
да събират снопи хлебни
и жътварки, и жътвари.

Вихър вее в равно поле,
златни ниви зашумяха -
не е вихър, а на воля
момко Юний коня яха.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1926-1927 г.


ЖАЛНО МИ Е

Жално ми е, жално,
жално на душата.
Ах, защо е кално
толкоз на земята?!…

Няма ли да пекне
слънчицето благо
и да ми олекне -
да ми стане драго?

Тази зима длъжка,
снежна, дъждовита,
няма ли еднъжка
тя да се измита?

Що ли още чака?
Вече ми додея,
нейде в пущинака
нека се завее!

Па да светнат ведро
всякъде простори,
слънчицето щедро
да изгрей отгоре.

Друго е в полето,
друго е в гората,
друго е в сърцето,
друга е играта.

А сега, за Бога,
във задушна стая
как, кажете, мога
весел да играя?

Жално ми е, жално,
жално на душата.
Ах, защо е кално
толкоз на земята?!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1937-1938 г.


МАЙЧИНА ПЕСЕН

Нанкай в дрямка ти унесен,
нанкай, ангел скъп и драг, -
скоро тука с сладка песен
ще да дойде Слънчо благ.

Вредом тази нощ над хижи
волно вихъра лудей,
спи, почивай ти без грижи -
твойта майка те люлей.

- Що за татка ли тъгуваш?
Ах, далеч, далеч е той…
Може би ще го сънуваш,
нанкай, нанкай, ангел мой!

А когато се завърне -
жив и здрав от страшни бой,
тебе сладко ще прегърне,
нанкай ти, соколе мой!

Вън е зима - пеят хали,
тук е топло - няма мраз.
Вече всички са заспали,
спи и ти във този час!…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 1, 1945 г.


РОДНАТА ЗЕМЯ

Дето да погледна
родната земя -
с хубост ненагледна
тя е на света!

Тук се възвишават
сини планини,
там пък се снишават
китни долини.

В ширните простори
злак се зеленей,
син синчец отгоре
небна вис синей.

Под венци от листи,
листи що трептят,
във горите - чисти
ручеи шумят.

Слушам аз унесен,
слушам до захлас:
тука птичи песен,
там пък чуден глас.

Тез поля, балкани -
същи Божи рай…
Радост ме обхване,
радост до безкрай!

Дето да погледна
родната земя -
с хубост ненагледна
тя е на света!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1945-1946 г.