Халдоур Килян Лакснес (Halldor Kiljan Laxness), исландски писател, е роден на 23.04.1902 г. в семейство на инспектор по строителството на пътищата. От тригодишен живее със семейството си във фермата Лакснес (името става по-късно псевдоним на писателя), на юг от Рейкявик. Като дете бъдещият писател слуша от баща си исландски саги и чете произведенията на епичната поезия от семейната библиотека. Бащата учи детето и да свири на цигулка: Халдоур пътува и до Рейкявик - на училище и за да взема уроци по музика. През 1919 г. под псевдоним издава първата си книга - «Деца на природата». След смъртта на баща си през 1919 г. пътува до Австрия, Германия и Франция, дълго време живее в Копенхаген. Католик. Социалист. През 1922 г. пребивава в бенедиктинския манастир в Клерво (Люксембург), където през 1923 г. приема католицизма, както и фамилията Лакснес и второто си име Килян (в чест на ирландския свещеномъченик Килиан). Издава сборника «Някои истории» (1923), романа «Под свещената планина» (1924), «От католическа гледна точка» (апология на католицизма, 1925), автобиографичния роман «Великият тъкач от Кашмир» (1927), написан в Сицилия. Прекарва почти три години в САЩ (1927-1929) и се опитва да пише сценарии за Холивуд. Там отблизо се запознава с бедността и социалните конфликти, а за свой разказ на социална тематика е заплашен с депортация. Социалистическите му идеи са отразени в «Народна книга» (есета, 1929), в която с безпощаден реализъм от леви позиции критикува американското общество. През 1930 г. окончателно се връща в родината си. Със «Салка Валка» (1931-1932) започва поредицата му от остро социални антикапиталистически романи за всекидневния живот на трудещите се класи в Исландия. Те включват още «Самостоятелни хора: Героична сага» (в 2 т., 1934-1935) и «Светлината на света» (в 4 т., 1937-1940). Автор на пиесата «Кратък маршрут» (1934), поетичния сборник «Стихове» (1930). В 1941 г. превежда «Сбогом на оръжията» на Ърнест Хемингуей. Следва историческата трилогия «Камбаната на Исландия» (1943), «Златокъдрата дева» (1944), «Пожар в Копенхаген» (1946), «Летопис на стопанството Брекукот» (1956), «Рибата може да пее» (1957), «Християнство в подножието на ледник» (1968). Осъжда следвоенната морална деградация на жителите на Рейкявик, готови да продават народа си за чуждо злато в романа «Атомна база» (1948), написан в отговор на разполагането на постоянна американска авиационна база в Кеблавик. Антивоенната и антиамериканска сатира на писателя е причина да бъде включен в «черните списъци» в САЩ («Атомна база» е издадена в САЩ едва през 1982 г.). Сътрудничеството на американските спецслужби и исландските власти води до данъчното преследване на писателя, продължило до 1955 г. Председател на Обществото за исландско-съветско приятелство (от 1950 г.). През 1960-те г. продължава да пише романи, мемоари, есета, пиеси, много превежда. За пътуванията си до СССР написва книгите «Пътят на Изток» (1933) и «Руска приказка» (1938). Автобиография: «Поетичната епоха» (1963). Носител на Нобелова награда за литература (1955) и Литературната награда на Световния съвет за мир. Умира на 08.02.1998 г. в Рейкявик. У нас са издадени книгите му «Летопис на стопанството Брекукот» (1964), «Лиля» (1965), «Атомна база» (1982).

Публикации:

Поезия:

ВСИЧКО, КОЕТО ОБИЧАШЕ/ превод: Богдана Зидарова/ брой 106 май 2018