ТЪГА ПО ХИТЪР ПЕТЪР

Янко Стефов

В най-трудни за него времена всеки народ, колкото и потиснат да е той, създава своите всепобеждаващи герои. Понякога те нямат нищо общо с действителността, но са потребни като въздух за оцеляването му.

Българският народ не прави изключение. Да си припомним чутовния герой Крали Марко, защитникът на поробените и угнетените. Но заедно с него - рожбата на патетичния порив на духа, народът създава и друг свой герой, не толкова божествено извисен, но също така жизнено необходим.

Този герой се нарича Хитър Петър, един земен антипод на Крали Марко, но обобщаващ, фокусиращ в себе си народностния характер с няколко само, ала безсмъртни черти.

Хитър Петър има много събратя у другите народи - Настрадин /Насредин/ Ходжа, Тил Ойленшпигел … Не е нужно да изреждаме всички, по-важното е да видим Хитър Петър такъв, какъвто го е създал народът, и да си отговорим на въпроса: защо ни е бил необходим той?

Много отговори може да се чуят. Аз също ще предложа своя: Хитър Петър е един от най-оптимистичните български герои. Ще отворя скоби и ще добавя, че в нашата реална история почти всичките ни герои са трагични личности, неделими от злощастната народна участ.

Хитър Петър дава надежда и шанс на своя създател - българския народ, защото, според мене, той е сътворен през дългите години на турското робство, като ответ, като съхранена искра, на която е заповядано да осветява българското, за да не се погуби.

Но също и като своеобразен закрилник с едно оръжие, по-мощно от лъковете и копията, от кремъклийките и ятаганите, пред което треперят и най-свирепите тирани - осмиването, иронията, подигравката.

Чест ни прави Хитър Петър, който винаги излиза победител в двубоя с друг свой събрат - Настрадин Ходжа, представител, поради своята вяра и принадлежност, на мюсюлманския поробител.

Народът ни не е виждал или по-точно не е искал да види в лицето на Настрадин Ходжа остроумеца, героя на друг също така потиснат народ. Защо? Вероятно защото на Хитър Петър му е бил необходим достоен противник, а на народа му е било токова черно пред очите, че не е забелязвал чуждото нещастие, освен своето.

Това национален егоизъм ли е? Не бих се наел да отговоря категорично с „да”, но мисля, че има нещо вярно в подобно твърдение.

Тъжното е друго. Днес народният гений сякаш спи непробудно. Тежкото време, в което живеем, отдавна очаква своя хитроумен отрицател, какъвто е бил Хитър Петър. Събуди се, Петре! Твоят весел оптимизъм ни е нужен тъкмо сега .