интервю на Екатерина Баранова

превод: Литературен свят

Навършиха се 150 г. от рождението на великия „пролетарски писател”, основоположника на метода на социалистическия реализъм в изкуството Максим Горки. В съветско време с него са си кореспондирали почти всички световни лидери. Самият той е написал 20 хиляди писма до големи писатели, обществени дейци и политици. Ромен Ролан го нарекъл „арка между миналото и бъдещето, между Запада и Изтока”. Но днес за писателя си сспомнят най-вече само в идеологически контекст.

Популярен ли е Горки на Запад и какво може да даде на съвременна Русия, пред „Комсомольская Правда” разказва Лидия Спиридонова, завеждащ Отдела за изучаване и издаване творчеството на А. М. Горки към Института за световна литература на РАН.

- Горки днес е недолюбван, защото го смятат за «певец на марксизма» ли?

- Възможно е. Но да се твърди, че Горки е израснал с идеите на марксизма е голяма заблуда.

Когато живял в Казан, действително се запознал с това учение, посещавайки кръжоци по самообразование. Там студенти му разказали за философията на Леопарди - италиански класик, баща на песимизма. Горки тогава бил на 21 години. Когато вече в съветско време питали Алексей Максимович какво е повлияло на развитието му като човек и писател, той не говорил за марксизма, а си спомнил за философията на песимизма, според която светът е пълен със зло.

- Затова ли много от стиховете му са пропити от песимизъм?

- Да, той писал такива полудетски стихчета: „Не ти върви, Альоша! Не ти върви!”

Много стихове и своя поема той после унищожил. Останал само един стих: „Дойдох в света, за да не се съгласявам”.

Запознал се с идеите на песимизма, поезията на Леопарди, той разбрал, че може да измени света към по-добро. Горки обичал през целия си живот италианския класик.

- В съветските години световната популярност на писателя беше огромна, а сега към него има ли интерес на Запад?

- Да, и немалък. В Института за световна литература на името на Горки на конференцията, посветена на 150-годишнината от рождението на писателя, пристигнаха учени от 14 страни: САЩ, Франция, Италия, Япония, Китай и много други.

Току-що в Париж поставиха пиесата „На дъното” - нов прочит. В италианския Соренто миналата седмица откриха паметник на Горки. В Капри отдавна има улица с името на писателя.

След перестройката у нас го „тъпчеха”, а зад граница отново го превеждаха, например, във Франция преди повече от 10 години излезе нов превод на „Изповеди”, написаха прекрасен предговор. Горки го изучаваха и изучават зад граница, поставяха и поставят негови пиеси.

С една дума, на Запад има интерес и уважение към великия руски писател, а у нас - не, у нас - няма уважение. С усилия успяхме да върнем паметника на писателя в Москва на Белоруската гара, но никакво тържествено откриване нямаше.

Ако стогодишнината от рождението му е била чествана в Болшой театър, то сега само два МХАТ-а посвещават вечер на писателя. Целия юбилей Министерството на културата пренесе в Нижни Новгород, на московските чиновници Горки не е нужен. Затова пък в Париж чиновниците ни вече уреждат юбилея на Солженицин, който ще бъде чак през декември. В ЮНЕСКО правят година на Солженицин, а не на Горки.

- Солженицин започна да трови Горки?

- Да, известна е фразата на Александър Исаевич: „Сталин напразно убил Горки, той би възпял и 1937 година”. Солженицин лъже два пъти. Сталин не е убил Горки. И Алексей Максимович не би възпял 1937, той защитавал всички опозиционери и докато е бил жив, нито един не са разстреляли. Каменев, например, три пъти бил изключван от партията и три пъти го възстановявали по ходатайството на писателя.

Въпреки това много телевизионни водещи днес „крещят” от екрана на телевизора: „Горки е до лактите в кръв!” Затова студентите не искат да го учат. А има какво да се изучава: издадени са само 25 тома художествени произведения. Но ние не познаваме неговата публицистика и писма - това е половината Горки.

- Някои произведения на Горки бяха „изхвърлени” от училищната програма. Според Вас, кои книги на Алексей Максимович децата трябва непременно да прочетат?

- Мисля, че Горки трябва да започне да се чете още от детската градина, например той има прекрасната приказка „Врабчето”.

В училищната програма бих включила „Из Русия”, „Делото Артамонови” (много актуална днес, нали всички искат да стават бизнесмени), „Трилогията” му - произведение за това как да се оцелее в трудни условия. Горки е точно такъв: с два класа църковно-енорийско училище на 20 години още пишел с грешки, а на 30 станал световно известен писател.

Разбира се, бих добавила в училищната програма „Песен за Сокола”.

- Именно тя би помогнала да се засили патриотизма …

- Да, Пастернак не напразно нарича Горки „човек-океан”. Горки е голям със своето сърце и патриотизъм. За да се възпитава патриотизмът, трябва да се чете Горки. Той показа на целия свят Русия, всички типове характери от босяци до революционери, от търговци до вождове. Той показа отрицателните и положителните страни на Русия. Горки открои главните качества на националния характер: „На безумството на храбрите пеем слава!”

——————————

в. „Комсомольская правда”, 28 март 2018 г.