ЗА ЛЮБОВТА С ГЛАВНА БУКВА

Здравка Никовска

Признавам си, заглавието на книгата много ме заинтригува - „За сърцата , що се любят…” от безсмъртната и позната на всички поема на Пенчо Славейков „Неразделни”. Та нали се намираме в къщата-музей, където витае духът на големия поет. Вярно, това е един пренесен музей.

Възкресена е атмосферата от една малка турска къща, на площад „Кафене баши” (сега „Славейков”), където домочадието на големия ни възрожденец Петко Славейков заживява от края на 1879 година.

Тази къща отдавна не съществува, съборена през 30-те години на миналия век. Но една крехка жена, племенницата на поета - Светослава Славейкова - успява да направи чудото. Да пренесе в собствения си апартамент книги, ръкописи, снимки, вещи, съхраняващи духа на Славейковци. А предметите имат своя енергия, пазеща атмосферата на времена и хора, отминали отдавна…

На 1 юли 1951 година този музей на ул. „Г. С. Раковски” 138 отваря гостоприемно врати за всички, които искат да се докоснат до живота и творческия дух на баща и син Славейкови.

И ето, тази вечер посвещаваме на още една книга, изпълнена с кратки истории - знаци на любовта. Любовта - греховна, вечна, забранена, изпълнена със страст, странна и необяснима, физиологично приземена и все пак странно романтична.

Над 40 години творчество, повече от 45 книги - това е накратко пътят на писателя лекар и наш гост в съвременната българска литература. Бих искала да говоря за тази книга така простичко, както простичко д-р Тотко Найденов е написал своите къси разкази. Признавам си, някои от тях бяха за мен прекалено лаконични.

Искаше ми се тези житейски съдби да бъдат разгърнати повече. Да придобият белетристична дълбочина. Журналистката Тодорка Николова, автор на предговора, определя своеобразния стил на автора като „публицистична белетристика”.

На мен пък ми се струва, че това по-скоро е калейдоскопична публицистика. Това е особеният поглед на хуманния лекар, срещнал в своята практика многократно и смъртта, и раждането, и парадоксалните прояви на любовта.

Безспорно д-р Тотко Найденов е сладкодумец. Дори когато не може да се въздържи от здравно-просветните си напътствия. Сгъстените му разкази показват нещата от живота.

И от шеговитата, и от трагикомичната им страна. Семейни връзки, оцелeли с десетилeтия, влюбени възрастни двойки, останали заедно, докато смъртта ги раздели, роднини - прелюбодейци, жени, раждащи тайно плода на своята греховна любов, странни любовни триъгълници, които, признавам, никога не съм срещала в живота си, страст за една нощ върху скърцащото гинекологично „магаре”, мъжът, „свит като куче” пред леглото на своята отиваща си жена, спомена за гърдите на най-хубавото момиче от гимназията в Ямбол, черна вдовица, заразила със смъртоносно болест юноша пред прага на житейския му път… лекари, които утешават пациентите си преди последното издихание!

„Бог е хитър, но не злонамерен”… Тази мисъл на Айнщайн донякъде ми дава отговор на екзистенциалните въпроси - защо се случва всичко това! Защо любовта е толкова многолика - и път, постлан с рози, и низки страсти… В книгата на д-р Тотко Найденов също се сблъскаме с вечните въпроси - за живота и смъртта, за любовта, която ни издига в небесата и ни запокитва в кал и бездни. Само любовта ли осмисля един живот?

И защо тя има толкова лица - възвисяване, прелюбодейство, нагон, вярност до гроб, светъл лъч в живата ни, жажда за топлина, сексуално привличане…

Многоликата любов… която кара една жена да легне пред влака, за която пращат някого в Белене, коята кара някого на седмия ден от циганската сватба да избяга със старото си гадже, която помирява съперниците в любовта, усмирява рогоносеца, кара една кралица християнка да построи до своя дворец джамия за своя любим турски капитан…

В моето, уви… далечно детство имаше много събори и панаири… Вероятно и днес ги има по селата. Винаги си купувах калейдоскоп със цветни стъкълца. Едно завъртане, и се появяваха нови и нови цветни картини…

Тази книга ми прилича на един такъв пъстър калейдоскоп с редуващи се къси разкази. Уж само цветни стъкълца, а такива интересни картини рисуват… Какво ли няма в живота и в любовта? - казва авторът… Редуват се разкази, и весели, и тъжни, и толкова трагични, достойни за перото на Шекспир.

Особено ме докосна един малък разказ от практиката на автора. Една малка, слаба женица с необяснима сила бута линейката, за да тръгне тя към спасението на нейния старец, с когото са преживели повече от… не знам колко години. С интерес прочетох и разказа за първата дипломирана лекарка д-р Тота Венкова. Не знаех нищо за нейната невероятна житейска съдба.

„Не започвайте да четете тази книга късно вечер, защото няма да заспите, докато не отгърнете и последната страница” - съветва проф. Марко Семов за една друга книга на д-р Тотко Найденов - „160 лекарски истории”. С мен се случи същото - започнах да прелиствам „За сърцата що се любят…” през деня и я изчетох на един дъх.

Разказ след разказ, поучително и приземено, в тази книга аз открих потвърждение на още едно съждение на великия Айнщайн: „Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво… Във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези, които обича, и много други свързани с него човешки същества”.

Това е моето „представяне” на новата книга на д-р Тотко Найденов… Признавам, далеч от академичността, но с искрено чувство, че „За сърцата , що се любят…” е ценна книга за любовта във всичките и проявления, за Любовта с главна буква.