СТРАНАТА НЕЗАБРАВА

Веселин Касчиев

Случайно попаднах на френска мисъл, записана очевидно от майка ми в две интерпретации на малко листче. Тя гласи следното: „Страна без скитници се казва Забрава.” Или: „Страна без скитници е като страна без памет.” Цитирана е от „Пътни записки”, за мен съчинение от непознат автор.

Замислих се и я свързах с друга известна мисъл: „Животът е странстване” и веднага си казах, че голямото пътешествие живот е възможно да бъде реалност само за скитащите души, които винаги намират правия път, колкото и несигурен наглед да е той, колкото и да поражда съмнения в правотата си, колкото и да изглежда ефимерен и сам по себе си да е страховита загадка. Защото правият път е и пътят на изпитанията и болката, чрез които се постига катарзисът.

Истинските скитници в страната живот не са просто свободно и самоцелно движещите се в пространството човешки индивиди, както си ги представи един от нашите приятели, а онези страстни крепители на чистия и ненакърним разум, на духа, неподатлив на условности, преброждащ световната шир вдъхновено и честно.

Като споделих с друг от нашите приятели, владеещ перфектно френски, колко мъдрост има в тази мисъл, той отговори:

„Най-великият скитник е Дон Кихот. Само с човечността на рицаря на печалния образ светът не е забрава. Само с крушенията и възхода на безсмъртния вдъхновител на всички благородни души светът има жарката памет, изпепелявана понякога от лошите зловещи примери, но и възраждаща от пепелта нетленните послания на духовното.”

„А какво да кажем за друг велик скитник, Сервантес, допълни трети наш приятел, само геният на световния писател е способен, пътешествайки, да различи и осмисли духовното сред толкова низост, падения и поквара.”