НАМРЪЩЕН ОБЛАК
Стихотворения за деца
БЯГАНЕ В ЧУВАЛ
Не искам никаква награда,
не ща да стигна до финал.
Уж тичам, а отново падам,
напъхан във дълбок чувал.
Онези, дето само гледат,
крещят и се кривят от смях.
Нима това ще е победа,
щом падам унизен пред тях.
О, как веднъж да се измъкна
преди последния сигнал?
И през прозореца да хвръкна
с развят като крило чувал!
—————————–
НОВ ПРИЯТЕЛ
Със момче се запознах -
той покани ме у тях.
Но навън дъждът не спира -
дъжд от дружба не разбира.
Тръгнах, щом съм обещал -
крачех през вода и кал.
Той почакал и смутен
под дъжда поел към мен.
На кого ще е приятно -
хукнах под дъжда обратно.
Но и той като разбрал,
в миг обратно полетял.
А дъждът най-сетне спря.
Може и би и той разбра,
че не може да попречи -
нов приятел имам вече.
——————————
НИЩИЧКО И НИКАКВО ПОТОЧЕ
Нищичко и никакво поточе.
Иска ми се - хоп! - да го прескоча,
но сърцето ми потрепва: стой.
Знам, ако поточето прескоча,
с поглед завистлив ще ме посочат:
Още мъничък е, а герой.
Ала щом не смогна да прескоча,
то тогава с присмех ще ме сочат:
Той обича в локви да лежи.
А уплаша ли се и не скоча,
леле-мале, всички ще ме сочат:
Със страхливец никой не дружи.
Нищичко и никакво поточе…
——————————-
КЛАДЕНЕЦ
Май че се успах,
та хуквам сънен
да се плисна със вода.
Ама… кладенецът няма дъно,
от водата - ни следа.
Но дали пък
още не сънувам?
Там, от другия му край
облачета бели плуват -
може би над Уругвай!
Чак до кръста смело се наведох
и видях учуден, че
от обратната страна ме гледа
малко -
като мен - момче.
—————————
НАМРЪЩЕН ОБЛАК
Над къщите облак се мръщи…
Когато така се намръщи,
то значи, че дъжд ще вали.
А дъжд пък когато вали,
то значи - оставам във къщи.
Когато оставам във къщи,
то значи - ще правя бели.
Хей, облак, стига се мръщи!
Не искам да правя бели.
——————————–
В НЕПОЗНАТ ГРАД
С кака ми дойдохме в град
и за нея непознат.
Точно сред площада
виждам паметник със кон.
Кака са зарадва
на фризьорския салон.
Покрай нас премина
дълъг детски влак.
В шарена витрина
кака се зазяпа пак.
Ей го сладоледа -
стига кака да рече!
Тя пък се загледа
подир някакво момче…
Стана ли веднъж голям,
тука ще пристигна сам!
——————————
ОДА ЗА БАНЯТА
Какво чудесно помещение!
Прекрачвам в него с настроение.
Запявам на високи гами,
а то повтаря песента ми.
Ядът набързо си отива -
водата сякаш го измива.
И тайно си шептя под душа -
не може друг да ме подслуша.
Но случва се и да заплача -
съвсем по мъничко обаче,
че виж направя наводнение…
Какво чудесно помещение!
——————————–
ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
Вятърът не духа,
почва да вали.
Дърпат ме на сухо:
„Не прави бели.”
Аз пък много искам -
както в сън веднъж -
весел да ме плиска
пролетният дъжд.
Сам дъждът ме вика -
бързо, че ще спре.
Но не може никой
да ме разбере.
Аз сълзите крия.
И нали съм мъж -
хуквам да се мия
с пролетния дъжд.
