превод: Литературен свят

На 9 май 1945 г. съветският народ начело с върховния си главнокомандващ Йосиф Сталин победи нацистка Германия - потвърждавайки по този начин силата на съветския строй и спасявайки света от кафявата чума. Но днес този празник се възприема някак погрешно, властите като че ли се стесняват от него, той сякаш се използва не за съхраняването на паметта на героичната Победа, а за политически дивиденти - пиар, демонстрация на нови видове въоръжения. Десъветизацията се прокрадва и към този празник. Вече стана “норма” закриването на мавзолея на Ленин с шперплат, и все по-често на плакатите у нас се срещат не червената звезда и Знамето на Победата, а някакви “гълъби на мира” и правописни грешки.

С други думи Денят на Победата на съветския строй над фашистката чума все по-често се подменя с нещо абстрактно - условна победа на всички нас над условен враг. А и въобще се превръща в някакъв “празник на мира”, като че ли СССР е сключил примирие с нацистка Германия, а не е постигнал безусловна Победа.

Но натрапваната ни идеология на антисъветизма не поразява масите и не може да зачеркне празника и неговата същност, докато е живо поколението на победителите. А какво ще стане по-нататък - ще покажат заложените днес в младите умове знания. За това с кореспондент на Накануне.ru разговаря историкът, авторът на учебници по история на Русия, съавтор на проекта “Последний звонок” Евгений Спицин.

- Създава се впечатлението, че Денят на Победата на съветския строй и съветските граждани над фашизма с всяка година все по-активно се подменя с нещо друго или просто се размива в представите на гражданите?

- Да, наистина е така. Даже самата процедура на празника без споменаването на името на върховния главнокомандващ Сталин просто противоречи на историческата истина. Та нали не сам по себе си народът победил. Съществувала е ръководната направляваща сила на партията и държавата, Държавния комитет по отбраната, председател на който бил Йосиф Висарионович Сталин. Ставката на Върховното Главнокомандване, която ръководел Йосиф Висарионович Сталин. Той бил председател на Съвета на народните комисари, бил народен комисар по отбраната. Тоест заемал пет ключови поста. Също и секретар на ЦК на ВКПБ. И да се премълчава името на Сталин е вече някакъв паноптикум.

Разбирам, когато това се правеше по времето на Горбачов и Елцин, когато съществуваше разюздана антисталинска истерия, но може би вече трябва да престанем да се позорим и да се срамуваме от собствената си история?

- Същото е и с мавзолея?

- Същото се отнася и до мавзолея. Това е била победа на съветския народ във Великата Отечествена война и щандартите на победената Германия съветските войници хвърляли не другаде, а в подножието на мавзолея на Ленин. Това бил символичен жест.

Затова като цяло победата в тази война стана победа на съветския обществен строй. До тогава сме воювали с Германия - преди 20 години. Резултатът от тази война е добре известен - позорният Брестски мир.

И колкото сега да се опитват “царебожниците” да разправят приказки, че ни оставало „съвсем малко до победата”, че „щяла да последва константинополска десантна операция”, че сме „планирали съвместно със съюзниците да нанесем страшен и съкрушителен удар през април 1917 г., но Февруарския преврат объркал всички карти”, че се “подготвяло настъпление през юни на югозападния фронт”, за последното от два месеца пишат всички вестници по всевъзможни начини…

Естествено, това настъпление се задавя в кръв и ние предаваме позиция след позиция. Ето резултатът от участието на Русия в тази война. А защо е такъв резултатът? Защото хората не знаели за какво воюват. Те не разбирали защо седят в окопите, хранят въшките, всичко това им дотегнало. А Великата Отечествена война била не просто, както казвал Сталин, “за свободата и независимостта на нашата Родина”, това била война на смислите. Ако не бяхме победили в нея, щяхме да бъдем унищожени като народ. Никаква баварска бира тук нямаше да пием.

- Но въпреки това 25 години натрапваният антисъветизъм все пак се отхвърля от мнозинството от обществото, как Ви се струва това?

- Да, мнозинството отхвърля тази парадигма. Ясно е кой направлява цялата тази работа  - за тях всяко споменаване в положителен контекст на съветската епоха или някой от съветските вождове е като червен плат за бика. Затова у нас се рекламира, например, идеологията на Иван Александрович Илин, представян като “забележителния идеолог на нова Русия”. Да, той е бил виден философ, това признава впрочем и Ленин. Той отбелязва, че ако можеха всички у нас да пишат както Илин за Хегел… Но трябва да се види и другото - че Илин е бил идеолог на руския фашизъм!

Нещо повече, той всячески възпявал германския нацизъм и казвал, че това е едва ли не най-добрата идеология в света. А когато войната свършила, когато нацизмът бил осъден в Нюрнберг, Иван Александрович продължил да се възхищава, че „делото на нацистите живее и побеждава”. И ето, сега този „другар”, когото тържествено препогребаха заедно с Капел и Деникин в Донския манастир (през 2005 г. - бел. Накануне.ru) е ръководна насочваща сила на компрадорската буржоазия, която понастоящем управлява в страната.

И всичко това се съпровожда с каква ли не патриотична риторика, лозунги за солидарност, сплотяване на народа пред заплахата от външна опасност и прочие. А в действителност става дума за сплотяване около шепата олигархат, който е превзел властта и смъртно се страхува да не я загуби.

- С този олигархат ли започна драпировката на мавзолея и като цяло зачеркването на същността на Деня на Победата?

- Това започнаха да го правят при Елцин. Последният пълноценен парад в чест на Победата на Червения площад е парадът през 1985 г. После се отказаха от парадите. При Елцин, когато беше 50-годишен юбилей от Победата, проведоха парада на Минското шосе - където сега е Поклонная гора и музеят на Великата Отечествена война.

Беше позор. При това е било извършено, както твърдят цяла поредица мемоаристи, под диктовката на Вашингтон. Значи, ако искате президентът Бил Клинтън да дойде за юбилея, правете където искате юбилея, само не и на Червения площад и не пред мавзолея. Так и стигнаха до този позор.

После традицията за провеждането на парадите беше възобновена при Путин. Особено активно тя започна да се използва през 2010-те години. Тогава до голяма степен тези мероприятия се използваха не само и не толкова като уважение към подвига на съветския народ във войната, а като инструмент на външната политика* - за да се покаже на нашите западни партньори мощта на армията ни, на въоръжените ни сили.

- А сега постоянно се виждат грешки по плакатите - ту наши танкове бъркат с немските, ту правят грешки в най-прости думи. Как да се реагира на това?

- Не трябва изобщо да се реагира. Вървим по верния курс към упадък и интелектуална деградация. Това са видимите показатели накъде пропадаме. От една страна е смешно, от друга е грехота. Ако името на града на войнската слава, главната военно-морска база на Черно море вече не можем да напишем нормалко от първия път  - пиши го пропаднало.

- Остава символиката на празника, но и там червените завезди периодично се заменят с „гълъби на мира”, да не говорим за сърпа и чука…

- Цялата съветска символика, включително и червената звезда, и Знамето на Победата, така или иначе ще се подменя. Под каквато и да е табела. Ако трябва - под прикритието на пацифизма ще нарисуват бели гълъби.

У нас подлизурковци колкото щеш, за да обосноват всеки символ на Победата. Само да не се споменава Червената армия или пълководците й.

И ето, излизате на улицата и питате кого от маршалите на Съветския Съюз знаят децата? Ако от десет едно ви каже поне фамилия, може без изпити да му се даде диплома за средно образование.

- Какво го чака Денят на Победата, ако всичко върви с такива темпове? Той, като 23 февруари, ще се превърне ли в “просто празник на мира”?

- Не мисля, че ще се превърне в “просто празник на мира”. Най-малко, докато са живи поколенията, които знаят какво е 9 май. Докато са живи хората, които с пъпната си връв са свързани със своите бащи и дядовци, които са воювали в тази война - за тях това ще бъде именно празник на Победата. А по-нататък всичко ще зависи от идеологията на държавата, от идеологията на училищното образование, как ще се представя той.

Ако в учебниците бъде написано, че 9 май е ден на “всепрощаването и белия гълъб на мира”, бъдещото поколение така и ще го възприема. Нищо учудващо. Да се преформатира съзнанието, още повече на затъпяло поколение, е най-простото нещо.

- И как да се предотврати това преформатиране? Как да се остави паметта за Деня на Победата на съветския строй, а не на „белите гълъби на мира”?

- Това беше победа на съветския народ във войната. Ние не само защитихме Отечеството си, но и спасихме целия свят от кафявата чума на нацизма. Сега много народи просто нямаше да ги има - щяха да бъдат изтрити от лицето на земята, унищожени физически. Славяните и евреите - на 100%. Идеологията на нацизма не е само идеология на Хитлер и Мусолини. Това въобще е идеологията на западния свят. Цялата идеология на нацизма се базира на евгениката, на расовата теория, на превъзходството на расата (преди всичко, тази на англосаксите) над всички останали. И Хитлер беше само инструмент на тази идеология.

А днес вижте западните учебници - френските, британските, американските - там изобщо не се говори за Съветския Съюз! Там въобще го няма Съветския Съюз във войната! Хитлер бил победен от британците, американците и французите. Разговарял съм със специалисти, с Юрий Никифоров, който се занимава с тази проблематика, той ми разказа, че и в немските учебници вече ролята на Съветския Съюз е максимално занижена.

Така се възпитава новото поколение, което след 10-20 години ще каже - защо Русия заема място в Съвета за сигурност? Защо тя е толкова голяма? Защо има толкова много ресурси? Не са ли й много?

И ние трябва да разясняваме и показваме всичко това - публично да разкриваме цялата тази подла, гнусна същност, както зад граница, така и в страната.

______________

* Така през 2005 г. на парада заедно с канцлера на Германия пристигна група ветерани от вермахта, а през 2010 г. по Червения площад преминаха подразделения на войски на НАТО.

——————————

Накануне.RU, 09.05.2018