СЛОВО ПРИ ВРЪЧВАНЕТО НА НАГРАДАТА „ПЕНЬО ПЕНЕВ”

Георги Ангелов

Уважаеми жители на Димитровград,
уважаемо жури,
уважаеми г-н кмете,
уважаеми колеги,
уважаеми гости на града,

Благодаря за високата чест да бъда носител на националната литературна награда на името на големия български поет Пеньо Пенев. Тази награда освен признание е и огромна отговорност, защото времето, в което живеем, е тежко и разделно.

То изисква да се вземе страна и тази позиция да бъде отстоявана и в живота, и в литературата, макар и с цената на много и невидими за широката публика трудности.

Новите еничари направиха всичко по силите си да въвлекат духовните наследници на Пеньо Пенев в безмилостна гражданска война в литературата ни, да отрекат, подменят или да изопачат идейните и естетическите принципи, на които беше верен поетът от Димитровград.

Разбира се, това не се отнася само за него. На фалшиви преоценки бяха подложени всички значими творци, живели в епохата на социализма, а русофобията и охулването на братския руски народ станаха постоянен спътник на псевдоелитните кръгове.

Чест прави на Съюза на българските писатели, както и на редица честни писатели, които не са негови членове, че продължиха борбата с неолибералните и постмодерни инструменти на сили, за които Пеньо Пенев поставяше ясна демаркационна линия.

Няма да бъде пресилено да се каже, че войната с тази малка, но хищна и сплотена криминогенна либерална групировка днес се води на всяка педя в живота и в литературните издания, и това е така с различна интензивност от десетилетия.

Убеден съм, че тя няма да успеее да демонтира народа ни, отнемайки му постепенно покрай всичко останало и символите на националната култура, един от които беше и остана поетът с ватенката.

Защото корените на българската национална литература са много дълбоки и се опират на народностното, реалистично, съзидателно начало, а не на привнесени постмодерни образци и конструирани медийни продукти, дълбоко чужди на нашата традиция и светоусещане.

България, нашата родина, изписвана от поета с главна буква, е пред съдбоносен избор - или да започне националноосвободително движение срещу колониализма или да угасне като цивилизация.

В тази борба поезията на Пеньо Пенев може да ни вдъхновява, подкрепя и помага да намираме правилните решения за отстояване на националната кауза.

Идеите и образната система на димитровградския поет съответстват на време, свързано с бурната и сложна епоха на изграждането на социализма и надеждите, свързани с него.

На фона на днешната разруха и безпътица написаното от поета показва небивалото съзидание и вяра в едно по-добро бъдеще.

Ето защо родолюбието, солидарността, гражданската позиция, стремежът към по-достоен и справедлив живот за народа, не са архаични и ретроградни остатъци от близкото минало, достойни само за обиграващата ирония на либералстващите, а единственият път към преодоляването на деградацията, в която е потънало обществото ни, единственият начин да покажем, че Пеньо Пенев не е живял напразно, че „душата му е будна” и днес, че „барабанчикът на похода” е с нас …

До осъществяването на това, в което вярваше и заради което живя той.