Константин Душенов

превод: Литературен свят

Антируската истерика на Запада неволно разкри тайните пружини на световната русофобия. Западната пропаганда е в ярост.

Русия е обвинявана за всичко, което може да се измисли.

Отначало Вашингтон обвини Путин в злостна намеса в американските избори, после Лондон обвини Русия в отравянето на Скрипалите, после САЩ вмениха на Москва отговорността за химическа атака, уж осъществена от войските на Асад в сирийския град Дума.

И това, без да споменаваме за непрекъснатите и гръмогласни обвинения срещу Кремъл в «руско коварство», «варварска вероломност», «агресия срещу Украйна» и «анексия на Крим».

Запад крещи, че по такъв начин «защитава демокрацията». Но стигна да се копне по-дълбоко и се разкрива истинската, тайната причина за случващото се.

В действителност целият този световен шум е създаден от Запада с една цел: да отклони вниманието на избирателите си от собствените мръсни дела, от тъпотата и недееспособността на своя политически елит, от срамните провали на своите спецслужби и позорните поражения на разузнавателните групи на «елитния» западен спецназ.

Така например в самия разгар на скандала около «делото Скрипал» някои френски средства за масова информация съобщиха за пленяването в Сирия на голяма група британски военнослужещи, които са осъществявали координацията и подкрепата на терористите в Източна Гута.

Но на фона на всеобщите вопли за «руските отровители» и «дългата ръка на Кремъл» тези сензационни съобщения останаха практически незабелязани.

В светлината на такива събития, крайно неприятни за Лондон, първо беше инсценирано «делото Скрипал», а после - разиграна театрална «химическа атака» в предградието на Дамаск, превърнала се в основание за съвместен англо-американско-френски удар по Сирия.

Наистина, тук възниква въпросът: защо реакцията на Запада на това общо взето обикновено събитие (нали и американски, и английски, и френски спецназовци вече са попадали в плен на силите на Асад) този път беше толкова истерична и непропорционална?

Отговорът е прост: предишните механизми по измъкването на сътрудниците на западните спецслужби от лапите на «кървавия Асад» изведнъж престанаха да работят.

Всички тези манипулации със Скрипалите, фейковите химически атаки и крилатите ракети бяха потребни на Вашингтон, Лондон и Париж само защото предишните сценарии по откупуване или размяна на сирийци с пленени западни агенти просто забуксуваха!

Ще попитате, защо?

Елементарно, Уотсън: във връзка с наближаващото пълно освобождаване на страната от бандитите и главорезите, които Западът упорито нарича «умерена опозиция», Асад отказа да върне пленените натовски инструктори, решавайки да ги запази за в бъдеще за търговия при много по-изгодни за себе си условия.

Впрочем това не е първото пленяване на бойци от западни спецподразделения. Още през 2013 г. в Алепо бяха пленени 23 бойци от френското Командване за специални операции, които са регулирали взаимодействието с частите на ИДИЛ, координирали са техните действия и са осъществявали техническата поддръжка.

А година по-рано, в Хомс, бяха заловени 40 турски и 20 френски офицери, воюващи на страната на терористите.

Но най-мащабният инцидент стана през декември 2016 г. в Алепо, когато в плен на Асад се оказаха същевременно и американци, и французи, и англичани. И не някакви редови наемници от ЧВК, а кадрови военни, дори и високопоставени.

Не минават такива инциденти и без участието на наши военнослужещи. Така, на 23 септември 2017 г. в резултат на масиран огън от миномети и реактивна артилерия, бунтовниците убиха руския генерал-лейтенант Валерий Асапов, който се намираше в командния пункт на 5-ти доброволчески щурмови корпус на сирийската армия с цел оказване на помощ в управлението на операцията по освобождаването на Дейр-ез-Зор.

Че руският генерал се е намирал именно на това място и по това време е можело да бъде известно само на американското разузнаване. То е и дало на терористите точната цел за водене на прицелен огън.

В отговор, след три дни руската авиация (звено на бомбардировачите Су-34 под прикритието на изтребителите Су-35) порази с ракетен удар мястото на среща между агенти на американските спецслужби с тарторите на забранената в Русия ислямистка терористична групировка «Хайят Тахрир-аш-Шам» («Джебхат ан-Нусра», «Ал-Кайда»).

В резултат на операцията бяха унищожени 32 души, включително група на американски спецназ от 14 бойци, охраняващи тази среща.

Чудно ли е, че на този фон - за да се скрият поредните «подвизи» на западните командоси в Сирия - първо беше инсценирано отравянето на Скрипалите, а после заснето нискобюджетното художествено кино за «химическата атака» в Дума?

И това шоу несъмнено ще продължи, колкото повече нови факти се появяват за престъпленията на спецслужбите на Запада в Близкия Изток. А такива престъпления, можете да не се съмнявате, са огромен брой…

Например, едва сега, когато бившият президент на Франция Никола Саркози е под следствие в родината си, че е взел от либийския лидер Муамар Кадафи многомилионен подкуп, стана ясно, че през 2011 г. именно Париж е инициирал западната агресия срещу Либия, за да скрие този позорен факт. Че именно френски таен агент на 20 октомври 2011 г. се е смесил с буйстващата в Триполи тълпа и е прострелял Кадафи в главата…

Но в Сирия такива сценарии днес няма да минат със сигурност. Кремъл няма да ги допусне, Москва няма да позволи. Затова и са яростни враговете, чувствайки, че са загубили от Русия тази война.

Ние сме руснаци, Бог с нас! Господи, благослови!

——————————

Русская весна, 01.05.2018