ЗЛАТНИЯТ ЮМРУК НА ПЕНТАГОНА
превод: Литературен свят
Международната обстановка в света постоянно се изостря. Хаосът в отношенията между народите и държавите расте. Главната причина за това изостряне е непредсказуемата и безотговорна политика на Вашингтон, готов заради своите амбиции, алчност и корист да бомбардира надясно и наляво, всеки.
Точно така и в икономическата област САЩ, използвайки монополното положение на долара като световна валута, се стреми да натрапи на партньорите си заробващи договори и неизгодни сделки.
Постоянно увеличавайки колосалния си външен дълг, американците ежегодно харчат почти с трилион долара повече, отколкото печелят.
Значителна част от тези пари се влива в гигантския военен бюджет на Пентагона. Освен това своя долар американците са «отвързали» от златното съдържание преди почти 50 години. Т.е. днес единственото обезпечаване на зелените хартийки от американската хазна са не реални ценности, а оръдия и танкове, авионосци и бомбардировачи. С тях Вашингтон без колебание заплашва всеки, който се опитва да спаси своята икономика от пагубната доларова зависимост.
Такъв подход кара много страни все по-настойчиво да търсят алтернативи на ненадеждния долар. Затова в последно време много държави активно увеличават златните си резерви. Експертите смятат, че има основания за това. Западът отслабва, а заради безумната политика на САЩ светът е на прага на глобална икономическа, а може би и на военна катастрофа. В такива условия златото е фактически единственият истински надежден финансов инструмент.
Наскоро, например, Турция взе неочаквано и много неприятно за Америка решение - тя си върна всички свои златни слитъци. Преди това целият държавен златен резерв на Анкара се пазеше в Съединените Щати. Златните си резерви зад граница изтеглиха и най-големите турски частни банки. Така те се отзоваха на призива на президента Ердоган «да се отървем от американския натиск и да използваме срещу долара злато».
Турците си върнаха общо повече от 220 тона от скъпоценния метал. И това не е първият подобен опит. Редица европейски страни и по-рано опитваха да си върнат златото зад океана, макар и не много успешно. Американците категорично не искат да разделят с чуждото злато, което по някакви причини се е оказало на съхранение у тях.
Безпокойство проявяват дори най-близките съюзници на Вашингтон. Така, през ноември 2014 г., Холандия се опита да си върне поне част от своето злато, пазещо се в САЩ. Нидерландия поиска от Чичо Сам 120 тона от скъпоценния метал, или 20% от 600-те тона, които формално принадлежат на холандците, но се пазеха кой знае защо във Федералната резервна банка в Ню Йорк. С голямо усилие, след дълги отлагания и препирни, американците бяха принудени да отстъпят и Холандия получи в края на краищата своето.
Но на немците не им провървя. През 2013 г. Германия също се опита да си върне златото от САЩ. И помоли за малко. От общия си златен резерв, който надвишава 3 000 тона, тя поиска от САЩ само 670 тона. Но получи само една двадесета част от исканото, едва 37 тона, и то година след искането си. Американците всячески бавеха процеса. А когато немците поискаха да им разрешат достъп до американските хранилища, за да видят поне с едно око съкровищата си - им отказаха категорично: вие какво, господа, не вярвате на думата на Чичо Сам ли?
Този случай породи в целия свят страшни подозрения и мъчителни съмнения: а има ли изобщо злато в хранилищата на САЩ? Нали да се провери е невъзможно! Много икономисти днес смятат, че златни слитъци - нито свои, нито чужди - Вашингтон изобщо няма, всичко отдавна - отдавна е разпродадено и пропиляно. В най-добрия случай чуждото злато е претопено под американския стандарт, а в най-лошия - просто е дадено на частните банки.
За много западноевропейски страни такъв обрат ще стане истинска катастрофа. Що се отнася до Русия, ние никога не сме пазили и сега, разбира се, също не пазим златния си резерв в САЩ. Днес в нашите хранилища има вече почти 2 хиляди тона руско злато.
Нещо повече, Русия е световен рекордьор по нарастване на своите златни резерви, които ежегодно се увеличават с повече от 200 тона. При това целият този растеж е за сметка на златото, получавано у нас, на наша територия.
Ние сме руснаци, Бог с нас! Господи, благослови!
——————————
в. „Завтра”, 28 април 2018 г.