Валентина Ткаченко

превод: Иван Давидков

Високо облакът се вдигна.
Дъга в небето затрептя -
но сила сякаш й не стигна
земята да докосне тя,

за да докосне там простора,
да си излее обичта…
За нейна мъка - много скоро
дъждът премина над степта.

Тя трепка с краищата къси
като с протегнати ръце…

Така и аз, дори в съня си,
те търся с тръпнещо сърце.