Сергей Лебедев

превод: Литературен свят

На 29 април 2018 г. бе отбелязана 200-годишнината от рождението на император Александър II. За личността на владетеля в интервю за «Русская народная линия» говори петербургският политолог, д.ф.н. Сергей Лебедев:

Александър II във всеки смисъл е един от изтъкнатите владетели в нашата история, каквито винаги са били малко. Както и всички видни деятели, той не заслужава еднозначни разсъждения - добър или лош. За Петър I също не може да се говори еднозначно. Най-малко за старообрядците Петър I изобщо не е бил забележителен персонаж в историята. Същото е и за Александър II.

Ще започнем с това, че именно на неговото управление се паднали множество сложни проблеми. В Русия под влиянието на историческия опит на ХХ век се е създало впечатлението, че в XIX век всичко е било добро и нормално, а после неизвестно откъде се взели болшевиките и развалили всичко.

Всъщност поразително е, че у нас революцията се случила в исторически смисъл едва през ХХ век. При Александър II имало цели две революционни ситуации.

Но нека си спомним най-важното му дело - отмяната на крепостното право. Бих искал да отбележа, че много монарси са искали да отменят крепостното право. Дори още Екатерина II, за която знаем, че е раздала половината крепостни, в действителност също смятала, че крепостното право не е нещо добро. Едната от причините защо, например, поканила в Русия немски колонисти, е в това да даде пример колко ефективен може да бъде свободният селски труд. Такава особеност.

Ще напомня, че Николай I издал 108 указа, облекчаващи живота на крепостните и също мислел по въпроса. Защото рано или късно щяло да се наложи да се отмени крепостното право. Според съветската болшевишка традиция отмяната на крепостното право било осъществено късно и в интерес на крепостниците. В действителност, ако се видят вариантите, които предлагали различните редакционни комисии, може да се каже, че именно благодарение на твърдата позиция на Царя-освободител условията за освобождаването на крепостните били по-добри, отколкото онези, които предлагали помешчиците.

С какво е интересна историята на отмяната на крепостното право? Александър II се надявал, че дворянството ще го помоли да отмени крепостното право и монархът ще се съгласи. Но преобладаващото мнозинство от дворянството не искало това. Както се случва винаги в Русия, ако началникът иска това, което ние не искаме, вместо в открит текст да му го кажем, ние, подчинените, премигваме и се правим, че не разбираме нищо.

Така и всички помешчици се правели, че не разбират какво се иска от тях. И какъв ще е резултатът? Личният приятел на царя Назимов, Виленският губернатор, казвал, че ще успее дворянството от губернията му да подпише това, което трябва. Какво направил?

Полското дворянство от Виленска губерния практически изцяло членувало в полски националистически организации. Как успял да ги накарат да подпишат? Арестувал група помешчици и казал: «Така, пане, или подписваш тази бумага, или започваме следствие за участието ти в антиправителствена организация». С такива методи Назимов успял да започне процеса с дворянството от неговата губерния. Защо посочвам такава дребна историческа подробност? За да се разбере величието на подвига на Царя-освободител.

Един от парадоксите на историята е, че само неограниченото Самодържавие можело да отмени крепостното право - това са 22 милиона души в крепостно състояние. Ако в Русия имало, както искал това Сперански, парламент, при запазено крепостно право, в парламента щели да присъстват крепостници, и, както лесно можем да се досетим, властта едва ли щяла да постигне бърза отмяна на крепостното състояние. Това е явно постижение на самодържавния цар. Дори само това, което направил Александър II, - отмяната на крепостното право - то наистина е едно от най-значителните събития в нашата история - завинаги и напълно променило страната.

Ще напомним също, че Александър II освободил и България от турците, провел цяла поредица други реформи. Забележете, всички забравят една малка подробност - съдебната реформа. В Русия съдът станал общосъсловен, а общосъсловен съд тогава нямало никъде в Европа. Имам предвид, че в онзи конкретен исторически момент нашият съд бил, ако не най-хуманният в света, то най-демократичният - това е несъмнено.

Така Александър II изграл важна роля в решителната промяна на Русия. Ще повторя, че само неограничено Самодържавие могло да направи това само с едно драсване на перото.

Разбира се, като всяка силна личност, Александър II имал и своите слабости. Като сантименталната история с дългогодишния му роман с Екатерина Долгорукова, която станала по-късно княгиня Юриевска, с която той влязъл в морганатичен брак. Не може да се каже, че тя била единствено любовница на царя. Но какво да се прави? Монарсите също са хора. Но нека и да отбележим, че все пак неговата любима не се месела в държавните дела и дори не ходатайствала за роднините си, което далеч не винаги се случва в Русия при хора, които са попадали в подобни случаи.

Има, разбира се, и някои съмнителни деяния, които е вършел Царят-освободител. Например, аз не съм почитател постоянно всичко да се свежда до тази тема, но позицията му по еврейския въпрос била доста глупава и нелепа. Той се опитал да направи лицата от други вероизповедания същите поданици като всички. В резултат се получило така, че лицата от този произход и вероизповедание получили специални права и поискали още повече права.

Александър II получил много добро образование. Неслучайно негов възпитател бил поетът Жуковски. Александър II заел престола достатъчно подготвен. Той пропътувал цяла Русия, като наследник на трона бил и в Сибир. А това съвсем не е маловажно. Но Жуковски явно се престарал. Александър II бил доста мек и доброжелателен, много често попадал под влиянието на различни придворни групировки.

Поради това в правителствения курс на Александър II имало криви елипси и мятания от една крайност в друга. В този план не толкова образованият, но по-твърд Александър III, негов син и наследник, се оказал по-ефективен монарх, тъй като имал волята и макар и в доста общи черти ясното съзнание за това, което иска да направи. Александър II бил много подготвен за управлението и много образован, но недостигът на характер му повлиял не откъм най-добрата страна по време на управлението му.

Като цяло могат да се отбележат многобройните му постижения: разширяването на територията, краят на войните в Кавказ, присъединяването на Далечния Изток, покоряването на Туркестан. Наистина, при него имало и загуби на територии, конкретно, Аляска, но тук по-голяма е вината на царствения му брат Константин Николаевич.

Така че като цяло при Александър II, както виждаме, Русия се развивала и в икономически план, и в областта на културата - това бил въобще векът, когато руската култура придобила световно значение. Именно тогава започнали да издават и превеждат нашите класици. Дотогава такова нещо нямало. Говорейки за Александър II, за проблемите по негово време, винаги си спомням как китайците с техния хилядолетен държавнически опит характеризират Мао Цзедун. Те казват: «70% в него беше добро, 30% - не много добро». Мисля, че на Александър II може да се даде още по-висок процент.

Той не направил големи скокове, нямало сътресения като революция, освободил крепостните, освободил балканските славяни, разширил територията, при него населението на Руската Империя се увеличило до 100 млн души и в този план Александър II завинаги ще остане за Русия Царят-освободител.

——————————

«Русская народная линия», 28.04.2018 г.