Александър Блок

превод: Тихомир Йорданов

***
Денят отмина, пак неспорен.
Иззад съседската стена
пред неизмития прозорец
унило пееше жена.

Спокоен, аз събрах безстрастно
и спомени, и куп неща.
И стана ми без милост ясно:
за мен животът отлетя.

Ще има приказки и сплетни,
и тъжно, тъжно ще е пак.
Защо да спущам щори цветни -
и тъй в душата ми е мрак.

***
Нощ, улица, фенер, аптека -
безсмислен, мътен зрак.
Щом искаш, тъй живей до века -
така ще е. Без изход пак.

Умреш ли, почва отначало.
И се повтаря в мрака чер:
нощ, ледената смрад в канала,
аптека, улица, фенер.

***
Будя се в утрото облачно,
слънце огрява ме пак.
Ти ли, приятелко обична,
грейваш на къщния праг?

Вятърът духна в прозореца.
Тежки врати отвори!
С песни такива безгорестни
вече зора не зори!

С тях и във утрото облачно
слънце ще има, че пак
с тях и приятелка обична
грейва на къщния праг!

***
Ухо допирам до пръстта.
Във мъката не ще извикам.
Ти с болен стон душа велика
измъчваш в тази пустота.
Стани, пламни, заплавай пак!
И верен чук размахвай вече,
та с жива мълния разсечен
да бъде този адски мрак!
Ти се заравяш като кърт.
Сподавен, твоя глас замира…
Помни: под тяхната секира
гласеца слаб го чака смърт.
Земята като кълн пробий!
Излез на светло. И погледай:
случайно грабват те победа -
зад нея гробен мрак се крий.
Развихряй своя порив пръв!
Ще цъфне пролет - и тогава
тук нова обич ще съзрява,
закърмена със твоя кръв.