АМЕРИКАНСКИ ПОЕТИ

превод: Георги Ангелов


АДЕЛАИДА КРАПСИ
(1878-1914)


НИАГАРА
както изглежда нощем през ноември

О, колко крехка е
над пропастта надвиснала,
над буйството на водната лавина
мрачната, болнава, есенна
луна!


ТРИАДА

Три неща
въплъщават мълчанието:
полетът на снежинките, часът
преди разсъмване, устните,
завинаги заспали.


НОЕМВРИЙСКА НОЩ

Вслушай се…
С тихо шумолене,
тайнствено, като крачки на призрак,
със скърцане, замръзналите листи
се откъсват от клоните
и падат.


ЕМИ ЛОУЕЛ
(1874 – 1925)


ВСИЧКО ДЕСЕТ ГОДИНИ

Ти дойде, приличащ на мед
                    и червено вино;
вкусът ти опари устните ми
                    със свежестта си.
Сега си като сутрешен хляб.
Няма нужда да го опитвам с език –
Спасителят ми се яви отдавна
и аз съм сита.


МЕДИТАЦИЯ

Мъдрецът,
съзерцаващ движението на звездите,
промълви:
- Там, горе, светулките летят по-бавно.


ВЛЮБЕН

Ако мога да хвана зеленото фенерче на светулка,
ще ми стигне светлината, за да ти напиша писмо.


ЕЗЕРО

Студени мокри листа,
плаващи по водата с цвят на мъх,
квакане на жаби…
И всичко това – трептяща камбана на здрача.


ГОДИНАТА ИЗТИЧА

Зад порцелановата ограда
на градината на насладите
чувам жабите от тюркоазните оризови полета;
но сабята на месеца
вече разсече сърцето ми на две.


ЧАРЛЗ СИМИЧ
(1938)


ПАЗАР НА СЕЛО

                    На Хейдън Къррут

Малко сте изгубили, ако
не сте виждали куче с шест крака.
Случи ми се да видя. Обикновено лежеше в ъгъла,
с излишните му лапи

всички бяха свикнали отдавна и мислеха
за друго. Да кажем за това,
че е студена тази зимна нощ
на пазара, под открито небе.

После стопанинът му хвърли палка,
песът побягна след нея на четири лапи,
другите две се влачеха отзад.
Едно от момичетата пискливо се засмя.

Тя беше пияна. Пиян беше и мъжът,
прилепил устни към нейните.
Кучето взе палката и ни погледна.
С това и представлението завърши.


В БИБЛИОТЕКАТА

                    На Октавио

Има една книга
“Енциклопедия на ангелите”.
Никой не я е разлиствал за последните
петдесет години. Знам го точно –
когато я разтворих, подвързията скръцна,
страниците се посипаха. Прочетох,

че някога ангелите били не по-малко
от насекомите.
Смраченото небе
гъмжало от ангели.
За да ги разгонят, се налагало
да махат с ръце.

Днес слънцето свети ярко във високите прозорци.
В библиотеката е тихо.
Ангели и богове
се роят в мрака на томове,
които никой никога не е разтварял.
Велики тайни обитават
лавиците, покрай които мис Джон
минава всеки ден.

Тя е висока и понякога
накланя глава сякаш се вслушва.
Книгите си шептят.
Аз не чувам за какво, но тя – чува.


М.

Пеш се добрах до М.
Никого нямаше в този М.

Наложи се да стъпвам на пръсти
край картонените къщички
с мисълта – дали няма да рухне всичко
в М. на зазоряване.