ЛИТЕРАТУРНИ ПРОСВЕТКИ

Панчо Недев

* „И класиците си имат класически недостатъци”, е писал някъде Мопасан. Успокоително, нали?

* Осъзнатата глупост е етап от развитието на човешката мъдрост.

* Служебно безсмъртие в изкуството няма. Големият талант по рождение си е безсмъртен.

* И най-даровитият художник чиракува на природния, художествен гений.

* Сатирикът не може да има чувство за хумор, щом не е публикувал поне един автошарж.

* В годините на Прехода нисшите човешки страсти най-добре си заживяха във „висшето общество”.

* Творческите личности от „Първия ред” обикновено обслужват Настоящето и Властта. А от „Втория” ред - Бъдещето и Изкуството.

* За съжаление литературните еднодневки най-лесно влизат в актуалните страници на историята и най-трудно се зачеркват.

* Няма и не може да има „мъдрост сама за себе си.” Тя се ражда в човешка глава, но се легитимира и утвърждава в обществения организъм.

* Свободата на словото се превръща в изпитание и мъчение за всеки писател, който не съумее да я използва по предназначение.

* В житейската нива негодните семена умират безследно, докато в литературната - те не само че покълват, но цъфтят и дават плодове, за да подхранват Кръговрата на сивия ореол.

* Красотата е пълноценна само в своята естествена среда. Каква естетическа наслада предизвиква, например, изсушеният, смачканият еделвайс в хербария? Или рибата-чироз, увиснала на връв в опушената рибарска барака.

* Някога дядо Вазов беше писал „…писателят трябва да помни, че пише, за да бъде четен, разбран и оценен не от чужденци, а от българи.” Каква деформация, каква еволюция е изживяло това красиво завещание! Защото днес супер модерните ни писатели сякаш пишат, за да бъдат четени, разбрани и оценени първо от чужденци, та после да пренесат глобалния си триумф на родна почва.

* Литературният профан, за да прикрие културното си невежество, най-шумно се възхищава от ония чужди писания, които най-трудно се разбират дори от техните литературните критици.

* Всяка награда за покойния Писател е не само незаслужена обида за него и близките му, а и мълчаливо порицание за ония отговорни фактори, които приживе не са го забелязали.

* Амбициозният бездарник е жив Терминатор - може да разбие стената на всяка литературна Цитадела.