интервю на Игор Емелянов

превод: Литературен свят

Четяха го Че Гевара и Ерих Мария Ремарк. Неговият „Репортаж с примка на шията” е преведен от чешки на повече езици от знаменитите „Приключения на храбрия войник Швейк”. Но защо днес името на един от най-известните писатели на Чехия и страстен антифашист Юлиус Фучик е забравено от мнозина в родината му и в бившия СССР, където той бе смятан за един от ярките символи на борбата с нацизма? В навечерието на неговата 115-годишнина разговаряхме за това с живеещия в Прага публицист, заместник-председателя на „Обществото Юлиус Фучик” Анатолий Шитов.

- „Хора, обичах ви. Бдете!” - цитираното от Ремарк предупреждение на Фучик против заплахата, която носи на цивилизацията нацизма, в днешна Чехия, Словакия, дали е чуто? Имам усещането, че в младежта от Източна Европа идеите на нацизма намират все повече привърженици?

- Да, има прояви на екстремизъм в Чехия. Но реалните привърженици на нацизма са малко. Отрицателна роля играе Институтът за изучаване на тоталитарните режими, който е зает не толкова с изучаването и осъждането на нацизма, колкото с тоталитаризма в страните от социалистическия блок през 1948 - 1989 г.

Що се отнася до станалата крилата фраза „Хора, обичах ви. Бдете!” - става дума не само за предупреждение, но и за призив да се пробудим от «зимния сън», да станем активни участници в обществения живот. „Бдете” е само един, макар и важен, от смислите на завета му.

- В Чехословакия наистина имаше култ към Фучик, който след разрушаването на социалистическия блок се смени с пълно равнодушие към неговата личност, към антифашисткия му памфлет?

- Култ? Не… Да, издаваха се съчиненията му, провеждаха се традиционните мепроприятия “Знак Юлиус Фучик”. Името му носеха Паркът за култура и отдих в Прага, заводи и мини, училища. Имаше награда „Юлиус Фучик” за журналисти. В ЧССР той беше пример за много поколения младежи. Откривайки паметника на Фучик в Олшанското гробище, авторитетният чешки писател и сценарист Зденек Малер каза: “Смятам за чест, че мога да говоря при повторното откриване на паметника на Фучик. Принадлежа към поколението, в което ако има нещо ценно, е задължено именно на него.”

- Гестаповците са го държали в пражкия затвор „Панкрац”, а са го екзекутирали в берлинския „Пльотцензее”. В някои ваши съседи паметниците на борците с нацизма са сваляни, антифашистите или биват забравяни, или са охулвани…

- Учудващо е, но паметник на Фучик в родната му Прага е открит едва през септември 1979 г. А Музеят на Фучик бе открит след още 9 години.

След ноември 1989 г. „Общество Юлиус Фучик” и други патриотични организации в Чехия поведоха борба срещу вандализма, защитаваха историческата истина. Публикуваха факти и свидетелства за живота и творчеството на Фучик, разобличаваха лъжливите публикации и предавания по чешкото радио и телевизия, които се опитваха да окалят името му, обвинявайки го в сътрудничество с фашистите.

- В Прага има много мигранти от Украйна, много са настроени рязко антируски, пробандеровски. В общественото мнение, в СМИ, тези възгледи намират ли подкрепа на фона на фантомните болки по пражката пролет?

- Масова подкрепа няма. Макар че Славянската библиотека и Философският факултет организират от време на време изложби и срещи с украински изследователи на историята на украинската емиграция и писатели. Но те не стават събитие в живота на Чехия.

Що се отнася до събитията от 1968 г… Те и досега се оценяват нееднозначно. Последните допитвания до общественото мнение показаха спад на интереса към тях. Но белезите са останали.

- В украинския Днепропетровск, в узбекския Ташкент улиците, носещи името на Фучик, са преименувани. Какви материални следи от писателя-антифашист са останали в Чехия?

- След „Кадифената революция” в столицата на Чехия беше закрит Музеят на Юлиус Фучик. Бяха преименувани улицата и станцията на метрото на негово име. На родната му къща беше повредена паметната плоча, а бюстът беше изцапан с боя и обидни надписи. Паметната плоча бе реставрирана и върната на мястото й, но без бюста - него го намери и запази председателят на обществото Ян Елинек.

Бюст на Фучик, дело на Франтишек Станек, беше поставен в Пантеона на Националния музей през 1964 г., махнаха го оттам през 1991 г.

Статуята на Фучик, която от 1979 г. стоеше до входа в Парка за култура и отдих на негово име в Прага, беше пренесена в Олшанското гробище, на алея близо до Почетното гробище на бойците и командирите от Червената армия. Фучик се е гордеел, че е роден в същия февруарски ден, който 15 години по-късно става рожден ден на Червената армия.

В приветствието си към Червената армия, публикувано във февруарския брой на нелегалния вестник «Руде право» през 1942 г., той пише: «Ние приветстваме тези, които с великолепно мъжество и самоотверженост се борят за свободата на Отечеството си, и по този начин за нашата свобода и свободата на всички поробени народи на Европа. … Ние вярвахме във вас и вашата сила и от нея черпехме своята енергия за съпротива…»

- В Чехия не забелязах 115-годишнината на Фучик?

- Обществото Юлиус Фучик подготви за юбилея 50-ти брой на нашето издание „Куриер”. А местните СМИ повече са заети с друг юбилей - 70-годишнината от събитията през февруари 1948 г. Приетият преди 25 г. от парламента на Чешката Република закон „За противозаконността на комунистическия режим и за съпротивата срещу него” заклейми 25 февруари 1948 г. (Тогава президентът Едвард Бенеш приема оставката на 12 министри от правителството на Националния фронт и подписва декретите за назначаването на новите министри от правителството на Клемент Готвалд) като ден на установяване “основания на комунистическата идеология режим, който… беше престъпен, противозаконен и заслужаващ осъждане”…

——————————

в. „Комсольская правда, 22.02.2018 г.