Иван Бунин

превод: Калина Малина

***
Залезът далече на север отмина,
но следи от слънце пие пак нощта,
от полето иде лъх на детелина,
над земята трепка бледа светлина.

Нощ на юношески блянове страхливи,
сумрак преди утрин в лека дремота.
Нощ на спомените и тъги горчиви;
блянове на залез зарад пролетта.

***
Цвета на морската вода
оглежда се във небосклона,
елмаз на утринна звезда
блести в прозрачното му лоно.

Като детенце след съня
трепти звездата в пламък утрен,
във клепките й вятър духа,
за да не ги притвори тя.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, 26.11.1933 г.