ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЕЛЕГИЯ

Франсис Жам

превод: Гина Петрова и Йордан Янков

„Любими мой”, ми каза ти. И аз отвърнах: „О, любима!”
„Вън сняг вали”, ми каза ти. „Да, сняг - отвърнах - вън е зима.”
„Почакай още”, каза ти. „Да, още…”, аз ти отговорих.
„Така е…”, тихо каза ти. „Така е…”, аз повторих.
„Обичам те”, ми каза ти. А аз: „Аз повече навярно…”
„Стопи се август”, каза ти. Аз казах: „Есента ни свари.”
И думите ни след това не бяха тъй еднакви вече.
Накрая ти ми прошептя: „О, знай, ще те обичам вечно!”
Това бе през ония дни, когато есента изтича.
„Повтаряй ми - ти казах аз - повтаряй ми, че ме обичаш!”