ПОСЛЕДНО ПЪТУВАНЕ

Ричард Бротиган

превод: Георги Ангелов

ПОСЛЕДНО ПЪТУВАНЕ

Да умреш –
това е като на автостоп
да пристигнеш нощем
в непознат град,
където е студено,
дъжд вали
и ти си сам
отново.

Внезапно
фенерите на улицата
гаснат:
настъпва
пълен мрак –
чак сградите изпитват страх
една от друга.


ТИКВИЧКИТЕ НА ЖУЛ ВЕРН

В наши дни хората ходят по луната,
посяват следите си като тикви
в мъртвия свят,
а в живия
всяка година умират от глад
300 000 души.


30 ЦЕНТА, ДВА БИЛЕТА, ЛЮБОВ

Мислейки за теб.
седнах в автобуса, платих 30 цента,
поисках 2 билета,
а после изведнъж открих – пътувам сам.


В АГЛИЯ

Няма такива пощенски марки, за да се изпрати писмо
в Англия, преди триста години,
няма такива марки, за да успее писмото
да стигне там, преди да засипят гроба,
и Джон Дън гледа през прозореца,
едва започва дъждът в това априлско утро,
и от дърветата падат птици
като пешки в недоизиграна партия,
и Джон Дън вижда, че пощальонът върви по улицата,
пристъпвайки много внимателно,
защото бастунът му
е от стъкло.


ЖИВЕЯ В ДВАДЕСЕТИ ВЕК

                               На Марсия

Живея в двадесети век
и ти си с мен в постелята.
Заспивайки, бе толкова нещастна.
Не е по силите ми да направя нищо.
Ти си толкова красива,
че не се уморявам да ти се любувам,
но не зная как да те направя
щастлива, докато ти спиш.


ДА СЕ РАЗХОДИМ ИЗ НОВИЯ АМЕРИКАНСКИ ДОМ

Тези врати
искат да се отскубнат
от пантите
и да отлетят в облаците.

Тези прозорци
искат да напуснат
рамката и да избягат
при елените
в полята край града.

Тези стени
искат да скитат
в планините
на разсъмване.

Тези подове
искат да превърнат
цялата мебел
в цветя и листа.

Тези покриви
искат да вървят
подир звездите
през пръстени от тъмнина.


ЗАВРЪЩАНЕТО НА РЕКИТЕ

Всички реки текат в морето;
но то не се препълва;
реките се завръщат към своите извори,
за да потекат отново.

Сега вали
над планините.

Топъл зелен дъжд
пълни джобовете
с любов – това значи
пролет
и не мисли
за смъртта.

Птиците стават музика,
сякаш часовници чукват с небе
по земята, където децата
обичат паяци
и им позволяват
да спят
в косите им.

Бавният дъжд
шумоли в реката
като тиганче
с пържени цветове
и с всяка капчица
дъжд
океанът
започва
отново.


ДИВИТЕ ЦВЕТЯ НА КАЛИФОРНИЯ

През пролетта на 68-а, когато
последната третина от века
плава, като сън, към финала си,
настава време книгите да се засаждат в земята,
за да растат от страниците им
цветя и плодове.


МАРГАРИТКА

Моля се да минат
тридесет и две години,
за да напоят плодовете и цветята
двадесет и първи век
и да му разкажат,
че някога са били книги,
родени от влюбените ръце.


КАЛЕНДУЛА

Приятелите ми в паника твърдят едно и също.
Те говорят за края на света, за тъмнина и катастрофа.
Слушам ги внимателно и отговарям:
Не, това не е краят на света.
Всичко едва сега започва,
както сега започва тази книга.


КАРТИЧКА ОТ МОСТА

Есенната река
е чиста и студена,
а рибите увисват
в дълбините
и не обичат ни сънища,
ни реалност.

Увисват рибите
във дълбините
и бавно се обръщат
като страници
от стар албум
със снимки.


ПОГРЕБАЛЕН ЖЕРТВЕНИК

Мистър Уилям Луис
е собственик на погребално бюро
и не му харесва,
че хората започнаха
по-рядко да умират.

Мистър Луис си купи нова къща,
нов автомобил и сума техника
на разсрочено изплащане, така че
пари му трябват много.

Мистър Луис страда от мигрена,
през нощта не може да заспи, и жена му казва:
“Бил, какво е станало?” – а той отвръща:
“О, нищо, мила” – но не мигва
цяла нощ.

Той лежи в леглото и жадува
повече хора да умрат.


12 РИМСКИ ВОЙНИЦИ И ОВЕСЕНИ БИСКВИТИ

Докато те говореха,
седемгодишното момиче слушаше тихо,
а очите му приличаха на мишлета, които се крият
в сеното. Дванадесет римски войници
гледаха голото тяло. Всеки имаше дълго
сребърно копие, блестящо
на луната. Войниците
обкръжаваха момичето с насочени копия.
После един от тях заби
сребърното си копие в земята, бавно
тръгна към момичето и го затисна
с цялото си тяло. След него пристъпваха другите
и то не плака. После, по пътя за вкъщи
чуваше, че пее славей, но не знаеше откъде.
Струваше му се – от всички посоки.
Когато стигна у дома, майка му го целуна по бузата
и му даде да яде овесени бисквити
от синия панер, и докато ядеше,
му разказваше колко странен и прекрасен
е светът.


АМЕРИКАНСКА ПОДВОДНИЦА

“…Аз осъзнах гръмкия и постепенно нарастващ звук
като стон на огромно стадо биволи в американската прерия”
                                                                      Едгар Алън По

Едгар Алън По
беше американска подводница,

изплува под стадото биволи
и торпилира вихрушка,

после бавно се потопи
в капчица от нашето минало,

но биволите не чуха звука,
те продължиха мирно да си пасат

в Небраска.